Не е важно дали Борисов е Буда или Мохамед, а че не работи за България

Днес, драги българи, имах възможност на пресконференция да обясня на драгите журналисти, които напоследък даже не задават въпроси, защото вече не знаят какво е да питат. Поколението журналисти стигна до там, че не може да върже две и две и да зададе най-елементарния въпрос, освен ако не е специално поръчан от началството. Но явно и началството е в криза, криза в жанра, както казваше Остап Бендер. Пълна криза в жанра и затова понякога се налага да изнасям лекции на момичетата и момчетата, наречени журналисти, които те гледат и слушат с широко отворени очи и надявам се нещо да влиза през тези широко отворени очи в мозъците.

Днес един от въпросите беше дали Бойко Борисов е „Буда”. Излязла някаква дописка и някаква информация със съответния документ, в който пишело, че той бил станал агент, сътрудник на ЦСБОП, това е Централната служба за борба с организираната престъпност през 90-те години. Аз бегло видях тази информация и смятам, че ако това не е някакъв процес, който е тръгнал – процес за обожествяване на Бойко Борисов, то това е част от предизборна кампания, в която започват да се вадят компромати. Едва ли някой сериозно ще погледне на това, ако наистина не е план-сценарий на кабинета на г-н Борисов. Тия дни гледах неговата началничка на кабинета Румяна Бъчварова, уж социоложка, уж рационален човек, а тя почти го обожестви. Каза, че той е роден талант, лидер… И си мисля сега, да не би обожествяването да преминава през фазите – Буда, Мохамед, Христос и т.н. Ако това е план-сценарий на кабинета на премиера, нека да го оставим да се разгърне. Ако е някакъв опит за удар, за компромат срещу него, той няма да е успешен, защото дори в този документ, който публикува един сайт, се вижда, че той бил разглеждан, наблюдаван и евентуално поканен като сътрудник на службата, която се бори с криминалната престъпност през 1996 година. Ами ако си помагал за разкриване на криминалната престъпност, какво лошо има в това? Най-вече тук за мен е интересно, че той имал контакти с лица, които представляват оперативен интерес. На езика на милиционерите, на ченгетата, това означава мафиоти, хора от подземния свят, наркотрафиканти, бандити и главатари на бандитски групи – това са лицата, които представляват оперативен интерес. Ако ти имаш обаче допирни точки с тях, възниква въпросът, какви са точно и къде точно са ти допирателните с тях и в какво се изразяват. Ако си шеф на охранителна фирма, дали ти наемаш хора, които са бандити, общуваш ли с тях, охраняваш ли ги, какво правиш? Това е по-интересното за мен, но аз мисля, че контактите на г-н премиера с подобни лица от съмнителните силови структури бяха вече публикувани, излязоха преди доста време. Стояха в Интернет дълго време, но това не попречи да го изберат за кмет, за премиер и сега да се точи за втори мандат. Както виждате, явно на българския избирател тези неща не са му най-важните. Между другото аз донякъде мога да се съглася с българския избирател, защото за мен например е по-важно дали премиерът на България прави това, което трябва да прави като министър-председател. А то какво е? Да подобрява живота на сънародниците си. Е, тук вече аз мога да задавам въпроса – докато беше министър-председател Бойко Борисов направи ли така, че да подобри живота на своите сънародници, техния стандарт, техните доходи, това което най-пряко и жизнено засяга българския гражданин? И тогава не ме интересува Буда ли са му викали, Мохамед ли, Сидхарта Гаутама или някое друго прозвище от религиозната митология. Няма никакво значение, ако ти правиш това, което трябва да правиш за страната си. Тук е въпросът – прави ли го г-н Борисов. И моят отговор е – уви, не. Много бих искал да го прави, от сърце желаех това да стане, давах едно рамо в един момент, надявайки се, че ще го направи. И на втората година разбрах, че това, което съм дал като рамо, просто е било само използвано, но не е било партньорство. Практически се оказа, че г-н Борисов следва една политика на колониално управление, от която българите стават все по-бедни, фирмите на българите фалират, децата на българите бягат навън.

Например в Англия, която винаги е била враг на България и се е държала отвратително към България. Аз не се учудвам сега на скърцането със зъби, което се чува оттам, на двойния стандарт, който прилага Англия и това, че българите се броят като трета ръка и има дискриминация спрямо българите. Мен това не ме учудва, защото за мен англичаните са хора, които не трябва да бъдат допускани в България. Но така или иначе икономическата принуда праща много млади българи да си търсят работа в Англия. И сега там премиерът и кметът на Лондон им казват, че няма да ги приемат, въпреки че са задължени по европейските норми, не ги приемат. Добре, какво прави Бойко Борисов в този случай? Ето например възможност, той да се прояви като министър-председател, па ако ще да са му викали Буда, не ме интересува. Той постави ли въпроса пред английския премиер и пред Еврокомисията и да каже – английското правителство проявява двойни стандарти, дискриминация и расизъм спрямо българите – не, не съм чул да го направи. А щом аз не съм го чул, значи и вие не сте го чули, тъй като всеки ден преглеждам всички информации, чета всички вестници и съм информиран човек. Няма такъв акт от страна на г-н премиера, значи той не е на своето място. Няма действия на г-н премиера спрямо тези дружества, които ограбват българите, взимайки парите за тока – ЧЕЗ, ЕВН, ЕОН. Знаете, че от години аз се занимавам с тази тема, знаете, че аз го призовах поне 50 пъти да изгони тези фирми и му дадох основание за това в ръцете. Ето ти основания да им спреш лиценза, да им спреш договорите и да ги изгониш от България, както направиха албанците. Албания, страна по-малка от България, не член на Европейския съюз, изгони ЧЕЗ преди броени дни. България не може да го направи, защо? Защото начело на изпълнителната власт стои един човек, който може да е с размерите на Буда, но няма смелост да направи най-елементарното нещо – да изгони една грабителска фирма от България. Търпи я. По едно време надигна глас, каза няколко правдиви, между другото много правдиви изречения – 2010 година, каза, че тези фирми ЧЕЗ, ЕВН, ЕОН колонизират, че грабят. Казах – браво, виж той ми повтаря думите, браво, най-после ще вземе нещо да се промени в България. Както ги каза, така ги забрави. И ето вече 4 години не пипа тези фирми. Не пипа фирмата, която изнася златото от България – тонове, тонове, тонове, милиарди, милиарди, милиарди, изтичат, изтичат, натоварени във вагони – концентрат, от който чуждата фирма си пълни джобовете с десетки милиарди досега, откакто е стъпила в България. Не прекратява и този договор. Ето това е мерилото и критерият за един български министър-председател.

А какво е правил в миналото си, къде е бил свързан, какво значение щеше да има това, ако той вършеше каквото трябва за България? Никакво, хората щяха да кажат – не ме занимавайте с глупости, вижте, той повдигна стандарта на българина, върна златото в български ръце, върна ЕРП-тата в български ръце, върна индустрията в български ръце, стимулира създаване на нови икономически мощности и високи технологии и върна българите, които бягат навън, младите хора от България. Това се иска от премиера – да вдигне доходите, да направи минималната заплата колкото средноевропейската, минималната пенсия колкото средноевропейската.

Ако това нещо беше свършено, аз г-н Борисов щях да го нося на ръце, въпреки че няма да ми се отдаде поради физическите дадености на Буда. Но щях да повикам на помощ някой, щяхме да го носим на ръце, дето се казва, от сутрин до вечер. Уви, той не го прави – не иска, не пожела, достраша го, скараха му се, а накрая взе че закри и ядрената енергетика. Ето това е важното за един министър-председател, това е, което аз отделям като зърно от плявата. Сигурен съм, че и вие го правите, сигурен съм, че вашият разум ви казва същото. Останалото са игри, игрички, компромати, удари под кръста, които отдавна вече не ми правят впечатление и нямат никакво значение. Има значение какво вършиш реално, действително за родината си. Това е, в което аз вярвам, това е, което аз ще продължа да следвам.