„Идва ли времето за идеите на АТАКА днес, след 8 години?”

Здравейте уважаеми българи,

„Идва ли времето за идеите на АТАКА днес, след 8 години”, това е темата на днешната беседа, която ще изнеса пред вас, на разговора, който ще проведа с вас. Идва ли времето за идеите на АТАКА? Идва ли времето те да станат реална политика, защото досега те бяха само програмни цели на АТАКА. Досега те бяха принципи, точки, речи, изказвания, изказвания, изказвания, много, много, много на брой. Вие си спомняте, че през тези осем години от съществуването на партията, аз съм говорил пред пълни зали, площади, пред хиляди, хиляди хора в България стотици пъти. Неизброими са срещите, които направихме през всички тези години, дали във връзка с избори, дали без избори, просто така, както пълнехме залите и миналата есен, след малко ще видим една снимка от септември м.г., когато нито имаше предизборна кампания, нито се говореше за предсрочни избори, нито пък имаше кризи и такива ситуации в които правителството дава оставка. Напротив, правителството изглеждаше по-стабилно от всякога, беше един приятен период в който ГЕРБ все още помпеше мускули и смяташе, че ще управлява вечно, ако не вечно, то поне до края на мандата си. Вижте какво става, само няколко месеца и срив – оставки, криза, хаос, неяснота. Всъщност, има ли хаос или има все повече избистряне в мисленето на хората. Аз мисля, че е второто, мисля, че хаосът, който на пръв поглед изглежда, че го има, всъщност е избистряне, защото преди всяко подреждане има някакво объркване, нали знаете, когато се изкомандва всички да се строят в две редици, първо започва тичане напред-назад, накрая обаче те се подреждат. Така е и сега с хората, те вече имат искания, които са ясни, те вече имат искания, които се покриват с идеите на АТАКА и това е ясно вече и на малките деца. Няма нужда да го повтарям, няма нужда да се тупам в гърдите, няма нужда да се соча, защото то, това, което става е видно за всички. Всички други политически партии се нагаждат към днешния ден.

АТАКА не се нагажда, защото тя даде тон. Сега ще ви покажа една снимка от 6 септември 2012 година, нека да я видим, тук на екрана, след това в едър план. Това е шествие на АТАКА в гр. Пловдив, какво пише на него, нека да стопираме тук кадъра, да върнем и да стопираме, върнете обратно, върнете кадъра и дайте транспаранта. Ето с този транспарант на 6 септември в Пловдив ние направихме среща с гражданите, ето го стоп. „Време е за нова революция”. Това пише на транспаранта, който издигнахме на 6 септември 2012 г., както ви казах, още едно съвсем безоблачно време за днешното правителство. Безоблачен момент, ГЕРБ са в своя разцвет, а остават само няколко месеца до събитията, за които сега говорят всички медии в България и по света – протести народни, самозапалвания, колизии, падане на правителството, прекратяване на парламента предсрочно, нови избори. Всичко това, въобще не си личеше на 6 септември, нали така. Кой беше този, който каза „Време е за нова революция”. 6-ти септември е Деня на българското Съединение, тогава на сцената на която аз говорих пред публика в Пловдив, и когато се събра пълна зала, без да има предизборен период, без да има кризисен период или някакъв друг екстремен период, най-спокойно време, току-що беше приключила лятната ваканция, отпуските, хората така бяха още в едно бавно темпо, залата обаче се напълни. Имаше жажда за това, да се чуе накъде отиваме, какво правим, какво трябва да правим. На сцената на която говорих, зад гърба ми пишеше – 6-ти септември – Съединението 1885 г., беше една своеобразна революция на българите срещу диктата на тогавашния Европейски съюз, т.нар. велики сили, които се изгавриха с българската свобода, разделиха страната ни на няколко парчета, оставиха основната част във владение на османската империя и ние бяхме принудени да се съединяваме с оръжие в ръка самостоятелно. Това е един героичен момент от нашата история. Но всъщност 6-ти септември, датата на която ние тук излизаме с този плакат е дата на българската революция. Българите тогава се изправиха, казаха НЕ на Берлинския диктат, казаха НЕ на разпокъсването на България, казаха НЕ на мутраджийското поведение на тогавашния Евросъюз, който е същия, само че са се сменили, вместо дядовците, сега са внуци и правнуци на власт там. И българинът каза НЕ и направи своята революция – обедини България поне в рамките на двете части разпокъсани. Е, остана още за обединение, но за тях пък водихме други, кървави войни. Но революцията, която направихме на 6 септември 1885 г. трябва да стане и става и сега. Ето кой призова първи, ето кой първи посочи какво трябва да се направи – АТАКА, не РЗС, ДСБ, СДС, ТКЗС, БСФС, ГЕРБ, ДПС, БСП – не, АТАКА – единствената партия, която има име, не е сбор от буквички – ССМСДСБЗВ, а е име, защото името на партия АТАКА е име на най-великото постижение на българския народ – превземането на крепости, които се смятаха за непревзимаеми, пред българския дух, пред българската атака няма непревзимаеми фортове и крепости. Това сме го доказали в историята, сега трябва да го докажем пак. Аз съм обезкуражен от нещо в момента, въпреки, че оставам оптимист, защото събуждането си е събуждане. Но виждам, че има умора, все по-малко хора излизат на улицата. Днес е неделя, минах през центъра на София, там където миналата неделя се събираха, а по-миналата още повече хора – хиляди, сега видях доста малко хора.
Миналата неделя беше 3 март, имаше шествие и митинг на АТАКА и тези, които участваха в него, си спомняте много добре, че ние като цяло бяхме повече от протестиращите наоколо, тези които са национално спонтанно протестиращи. Това означава, че има спад, има умора. Това е логично, от една страна е логично, уморително е да излизаш на улицата, уморително е, обаче то е уморително, но е необходимо. Искам да им кажа на тези, които сега предпочитат да си останат и да гледат по телевизията. Защото пък телевизиите, някои от тях, разбира се, „Алфа” беше първа в това отношение и някои други, започнаха да дават на живо протестите. И стана нещо парадоксално, стана нещо всъщност измамно. Много хора предпочитаха да си стоят вкъщи и да гледат като на кино, удобно седнали на дивана как протича народния протест, без да участват в него. Имаше даже един такъв парадокс, излиза една девойка, млада жена, интервюират я като организатор на протеста и в същото време я представят като човек, който вече не ходи на протестите, но тя е организатор. Как става това организиране, от къщи пред екрана ли, не знам. Всеки случай това не е добре. Не е добре, че протестите оредяват – първо, второ не е добре, че там вече започнаха караници между този и този, кой да бъде вожд на бащина дружина. Този филм сме го гледали, аз лично имам наблюдения от първия ред на този филм, от събитията 1989, 1990, 1996-1997 г. и т.н. и знам, че те не завършват добре тези филми, нямат хепи енд. Тези филми завършват с борба за власт, кариеризъм, разкъсване на вота и ново объркване за българина като гражданин и избирател. Защото той сега се отблъсква, той си казва, абе тук, те кога станаха организатори на протести, кога тръгнаха да се карат кой е по-велик. Защото тази болест – кой е по-велик, очевидно обхвана някои от тези лица, които през цялото време твърдяха – не, ние не сме никакви водачи, ние сме просто един от многото, но в същото време този един от многото непрекъснато вече го виждаш във всички телевизионни студия, той вече става водач, няма накъде, няма как. Казах им го ясно, още първия ден, първата седмица – щом сте на улицата, щом говорите, щом имате искания, вече сте политици. Поемете тази отговорност, преценете първо дали сте готови за тази отговорност. Аз да ви разкажа през 2005 г., преди да учредя партия АТАКА колко време мислих, колко време разсъждавах, колко време се допитвах до хора, които са с подобни патриотични, националистически нагласи, които ме ръчкаха години преди това – хайде, давай да направим нещо, ти си този, който става, ти говориш добре, ти имаш добри виждания, писал си статии и т.н. И аз из казвах винаги – чакайте малко, чакайте да видим, аз като застана отпред и като се обърна, ще има ли някой зад мен, да видим. Хайде да помислим за това, защото е много лесно да даваш акъл и да ръчкаш, хайде там излез ти, да ти отрежат главата, па ние ще гледаме сеир. Това е лесно. Трудното е да застанеш и да стоиш, да устоиш, защото не става само с едно излизане, не става само с един вик. Не става само с – ами веднъж излизахме, хайде стига толкова, хайде да ходим да си пием бирата. Не, не става така. Свободата, казваше една стара поетична притча, е като хляба, всеки ден се омесва, всеки ден се изпича, за да е пресен, топъл, хубав, да е хляб. Така е и със свободата – всеки ден се отстоява. Всеки ден се бориш за нея, няма проспиване, няма днес ще си поспим, защото през това време ще ти отнемат свободата, докато ти си поспиш или решиш да отпуснеш, или решиш, че вече не ти се участва, защото не ти се излиза, е там да излязат някои други. Тогава вече ти си предал собствената си свобода. Това беше моето обръщение към тези млади хора, които без да им се меся, без да им се намесвам, им давам доброжелателен съвет, така както го давах, между другото на ръководството на ГЕРБ, всичките тези 4 години. Давах им съвети от сърце – направете така, ако не направите така, ще паднете и ще се сринете. Стенограмите са живи, който иска може да ги извади и да ги прочете. От 2009 г. им го повтарях всяка седмица – не тръгвай срещу народния интерес, развалете договорите, върнете ЕРП-та, вдигайте доходите, грижете се за народа иначе ще загинете и ще бъдете пометени както НДСВ – от 120 депутата – 0 депутата. Те бяха тръгнали натам ГЕРБ, този номер с оставката донякъде ги спаси, но ще видим доколко сега на изборите. Ще видим. Всеки случай, точно по същия път бяха тръгнали. Който не е послушал АТАКА, завършва така. И това съм го казвал също в някои от моите изказвания, че докато АТАКА подкрепя някой, той върви добре, оттегли ли си подкрепата, той започва да пада. Мисля, че на миналогодишния или на по-миналогодишния митинг на 3 март го казах, имаме го в архивите, ще го извадим и това, добре е, че са архивите, да припомняме какво е ставало, кой какво е казвал и кой за какво се е борил. Защото сега, ако ги гледаш, всички са борци за доходи и социална справедливост, ама всички – от леви до десни. Тия същите, които натикваха хората в блатото на мизерията, тези същите, които им  слагаха плоски данъци, които облагодетелстват мангизлиите, баровците и прецакват най-ниско платените слоеве, тези същите, които не пипнаха нито един договор с чуждите монополи, а ги подпомагаха през цялото време тихичко и кротичко, пък даже си и папаха от това, тези същите сега казват – о, трябва да направим политика на социалната справедливост, тези същите, които ми се смееха в лицето, абе какви доходи искаш ти, ти да не си луд? Сега говорят за повишаване на доходите, те са нагаждачи.

Кои са нагаждачите, сега ще ви кажа точно, един по един ще ви ги покажа и ще започнем с един от сериозните нагаждачи, този, който беше министър-председател при тройната коалиция – Сергей Станишев. Той беше министър-председател тогава, когато България се управляваше от тройна коалиция с мандата на ДПС. Сега виждаме един материал, който можем по-близо да го дадем, ако е възможно, да се прочете. БСП обещава ляв завой, отмяна на плоския данък и щедри социални стимули. Благодаря, благодаря за снимката. БСП обещава отмяна на плоския данък, който самата БСП въведе – ето това е парадокса на днешния ден. БСП, тройната коалиция с мандата на ДПС. Да не забравяме нито за миг това, че България беше управлявана през тези 4 години 2005 – 2009 от правителство с мандат на турската антибългарска партия ДПС. И тогава, по улиците на София и на страната излизаха атакисти, и тогава полицията ни млатеше нас яко и без никаква жал, удряше здраво, още носят някои синила от бича, както се казва в баладата. Ударите от палките още са оставили белези върху нашите тела. Тогава беше едно безобразно мачкане на АТАКА на улицата, в институциите, съдебни дела срещу мен, тормоз, мачкане яко, с цялата държавна машина. Тогава Сергей Станишев нямаше никакво намерение да премахва плоския данък, напротив той угаждаше на НДСВ и на ДПС във всичко. Нещата се решаваха от тройката Станишев, Доган, Сакскобургготски. Сакскобургготски-крадеца, на който Станишев му се заканваше, че ще му вземе имотите, след това се прегърна с него и започна да обяснява как се учи от него на политика и дипломация, такива някакви глупости. И до него Доган, човекът, който реже баницата, раздава парчетата и т.н., знаете да не припомням. Тази тройка решаваше всичко – какви закони да се приемат, какво да бъде положението на народа, какво да има, какво да няма. Нито дума за социалните искания. Излизаха миньори, още пазим този кадър, в който миньора е натиснат от полицейския ботуш, окървавен и кръвта му е изцапала българското знаме, което е стъпкано, също от полицейски ботуш на български полицай, разбира се, не на финландски, не на полинезийски, на български полицай, който тъпче българското знаме, бие с палка миньора, защото той се е надигнал да има социални искания, но социалното правителство на социалната партия БСП го млатеше с палката така, че да пусне кръв, кръвчица да се пролее. Е, тогава се проля кръв, но правителството не подаде оставка. Тогава АТАКА беше на площада и направи не палатков, а имаше един фургон, спомняте си на площада, в триъгълника на властта и всеки ден аз там държах речи, с които обяснявах какво представлява Станишев и неговата партия и неговата тройна коалиция и ги призовавах за оставка. Нямаше отговор, ако имаше отговор, той беше само удари по главата – палки и удари. Между другото, така не са ни били, както при тройната коалиция, никога след това и до ден-днешен, това трябва да го кажем ясно и точно.

Сега, в момента, Станишев, неговата партия, неговият пленум говори за социална справедливост, за премахване на плоския данък и рязко вдигане на доходите, представете си. Това, че преписват от АТАКА, която я мачкаха с палки и с полицейска сила и грубост, това можем да го наречем лицемерие, демагогия, цинизъм. Всякак може да го наречем, все ще бъдем прави. Това обаче, че се правят на паднали с вчерашния дъжд, и че се правят, че тези идеи не съществуват, а те едва ли не сега ги измислят, е това вече е подло. Но аз с подлости съм свикнал, подлости от страна на БСП и на тройната коалиция колкото искаш.

НДСВ отекоха в канала на историята, обаче още драпат, сега пак ще се появят, сега чрез Кунева отново искат да влязат пребоядисани в нова партийка – пак същите – Даниел Вълчев, тоя дето разтурваше седенките, стачката на учителите беше нарекъл най-цинично седянка, сега е първи душеприказчик на Кунева. Женицата, с устицата крива, която пък сега се явява алтернатива уж, сега виждате ли къде са нейните рейтинги, след АТАКА, след АТАКА вече, макар, че социолозите я тикаха напред, ей така както магаре не иска да мине моста, ей така отзад я бутаха, бутаха, бутаха, милата тя, женица Кунева, за да направят божем и тя да изглежда като лидер. И тя да бъдела лидер. Тази комсомолка и партийка, която цял живот е била изпълнител на комсомолски и партийни поръчения да я направят лидер. Лидер на какво? Лидер на някаква партия, която да бъдела алтернатива на Бойко Борисовата, ами те са от едно котило, те са едни и същи. Каква алтернатива ще бъде Кунева? Точно затова сега хората вече забравиха тази алтернатива и партията на Кунева е доста под АТАКА като доверие в момента, дори тези социолози, които никак не ни обичат нас атакистите, и те го признават, няма накъде вече. Няма какво да правят. Та Кунева е новото НДСВ, сега се точи пак да влезе в парламента, същата тази, която беше министър в правителството на крадците, мошениците, приватизаторите и концесионерите от НДСВ – Милен велчевците, Ники василевците, Милко ковачевците, тези, които продадоха ЕРП-та за жълти стотинки и всъщност ни заробиха с тока по този начин. Тя, вместо да си посипе главата с пепел и да каже – аз повече нямам право да бъда в политиката, се натиска, че на всичкото отгоре и критикува политиката на сегашни, и на предишни, сякаш не е била част от тази политика. Тази Кунева сега трябва да бъде посочена като един от първите за изчистване от политическата сцена. Нещо обаче не виждам, примерно има една партийка на Зелените, която през 2009 г., е подкрепяла Кунева, не се лъжете по тази партия, защото това е всъщност подразделение на НДСВ. Сега тези, излизат 5 човека на Орлов мост или на Лъвов мост или на Шарения мост, както се е казвал едно време, или пък на моста на Перловска река някъде, застават 5 човека и казват – не на старите лица, да ги изчистим, но сред тия, които показват на снимки, няма лицето на тяхната любимка Кунева, интересно, не я смятат за старо лице ли? Смятат я за съвсем новородено лице ли, или смятат, че тя няма вина за затварянето на АЕЦ „Козлодуй”, каквато има и ще й се търси съдебна отговорност един ден, или смятат, че тя не беше министър, преговарящ за Европейския съюз в правителството на НДСВ, след това еврокомисар, който загроби интересите на България и е виновник пряк и за ЕРП-та също. Та тези зелени или са много зелени вътрешно, или са просто подставени лица. Това трябва да ви го кажа като предупреждение, да не вземе да се подлъже някой, че това са нова партия с нови искания – не. Това са разклонения, плевели, които пускат корен от старите казионни, ограбили България партии като НДСВ, ДПС, БСП, СДС-та, Сини, ДСБ и т.н., включително и ГЕРБ, защото някои от тези зелени уж са срещу решенията на ГЕРБ, а всъщност работят в правителството и лапат проекти от там. Към такива трябва да сте много внимателни. Чуете ли за някои зелени, обикновено това са подставени лица. Не трябва да приемате за нови или за предлагащи алтернатива хора, които крият лицето на Кунева, не изваждат портрета на Сакскобургготски, а сочат другите политици, нещо се правят на разсеяни тия момчета и момичета, ще им припомним. Ние обаче не сме разсеяни, ние сме паметливи, имаме архиви, имаме и памет, живи, здрави сме, ще посочваме кой от тях къде е, от тези зелени, кой от тях къде е наместник кметски в сегашната власт, кой къде е свързан с НДСВ, как е гласувал, кого е подкрепял на изборите. Всичките тези неща ще бъдат показани, за да не се заблуждават българите.

Сега искам да ви покажа още един политик, досегашния министър-председател, който също на последното заседание на Министерския съвет, сега ще видим какво е казал: „Бойко прави ляв завой”, така пише в пресата, след това заседание на което Борисов е казал, че, абе хубаво, там правихме болници, градини, това-онова, паркове, но като нямаш какво да ядеш, за какво ти е парк? Тоест, замислил се е г-н Борисов, че доходите са много важно нещо. Е, добро утро, хубаво е това, че все пак се събуждаш в края на мандата ти, стигаш до това, което аз ти говорих 4 години, проумявах го, може би затова ти беше нужно народът да излезе, да каже – „Долу, оставка!” да те нападне силно и остро, за да разбереш, че нещо не си бил прав и че Сидеров, дето те съветваше, а ти си правеше оглушки, е бил прав. Понякога става така, когато не разсъждаваш на време, то си принуден да разсъждаваш, когато те удари дървото по главата, такъв е българският случай. И така, какво е обяснил г-н Борисов, премиерът в оставка на този последен, може би последен Министерски съвет, нека да видим цитата, ако може по-близо, той е казал, че доходите и заетостта са много важни въпроси, разказвам го по смисъл, всичко това беше отразено, беше предадено в медиите. Доходите са много важно нещо – казал Борисов. Значи отново откриваме, преоткриваме идеите на АТАКА, разбира се, не казваме нито една думичка, както Станишев не каза, абе правилно АТАКА гласува против плоския данък, когато го приемахме преди 6-7 години, прави бяха тия от АТАКА, ей сега го виждам това нещо. Не, не го казва Станишев, той се прави, че все едно това не е било, защото единствено АТАКА гласува против плоския данък, когато го приемаха, всички останали бяха ЗА. Сега Борисов също без да каже, абе правилно АТАКА поставяше въпросът за доходите, не бяха прави тия наши депутати, дето му се хилеха на Сидеров в лицето и му подхвърляха разни простотии и му се лезеха и хилотеха най-нагло и така цинично в лицето, тия хора не бяха прави. И да ги смъмри, да каже, ей вижте, не бяхте прави да се подигравате, да подмятате така, да говорите глупости за Сидеров и за АТАКА и аз също, Борисов да каже, и аз не бях прав, извинявам се за това, взимам си поука. И Станишев, и Борисов трябва да се извинят и да кажат – АТАКА, вие бяхте прави. И тогава, можем да приемем, че те могат да ревизират мисленето си. Защото всеки подлежи на еволюция. Добре, хубаво, съгласни сме. Всеки може да си поправи мнението, може да еволюира, може да стигне до истината рано или късно, никой не е лишен от тази възможност и не трябва да бъде лишаван, но преди това той трябва да каже – тук аз грешах – АТАКА бяха прави, Сидеров беше прав, ние го нападахме, мачкахме, наричахме го луд, фашист, психопат, как ли не, той обаче през цялото време е бил прав, ние не бяхме прави. Ние бяхме тези, които се инатяхме, които се дърпахме, които говорихме и правехме всичко друго, но не и това, което трябва да правим, когато имаме реалната, изпълнителната власт – да повишаваме доходите на хората, да работим за отваряне на работни места, да движим българската икономика напред, да гоним чуждите монополи и да връщаме в български ръце българските ресурси. Това трябваше да правим, уви. Да наклонят глава, да се извинят на българския народ, и да кажат – ето осъзнахме си грешката, извиняваме се, покайваме се, вървим напред. Тогава само бихме им повярвали. Виждате ли някакъв елемент на съжаление и извинение у Станишев, Сакскобургготски, Доган, сега Борисов – аз не виждам. Ако вие виждате, пишете, обаждайте се, открити са нашите телефони. Аз такъв елемент не виждам, което ми дава основание да не вярвам, да не говорим пък за ония престъпници от Синя коалиция – Костов и други, които пък са тотално за доживотен затвор без право на помилване – нито грам съжаление там. Също излизат и обясняват как били експерти, можели пак да направят експертно правителство. Благодарим. Та, без грам съжаление, без покаяние, без извинение, ти си коригираш виждането, приемаш идеите на АТАКА, закачаш се за тях, приписваш ги, алеята на преписвача, не казваш нито една дума, да кажеш, абе правилно беше това, което Сидеров го говореше, а ние му се смеехме, но се представяш, че си вече с ново виждане. Едните щели да правят ляв завой, сякаш досега не се водеха за лява партия. Досега значи са били дясна, щом ще правят ляв завой, БСП. Другите пък се водиха за дясна, дясно-центристка ала-баланица, а сега и те говорят за повече лява политика. Без обаче да признават, че всъщност идеите на АТАКА, националистическите идеи, които можеш да ги броиш и за леви и за десни едновременно, тъй като ние не делим нацията на лява и дясна част, за нас нацията е две ръце, два крака, тяло, корпус, глава, всичко – не можеш да отрежеш една част и да искаш тялото да е пълноценно, нали, осакатяваш го. Национализмът е единственият който казва – няма лява и дясна доктрина – те живеят заедно – има леви мерки, има десни мерки – да, трябва да се насърчава българското предприемачество, но трябва и да се осигурява българската работническа или прослойката на тези, които са наемни работници. Хората, които са работили и получават пенсии, трябва да бъдат осигурени достатъчно достойно. Това е националната, националистическата, икономическа мисъл и социална мисъл. Аз затова казвам, че национализма, българизма не е нито ляв, нито десен – той е и ляв и десен едновременно, той е пълноценен, защото. Някой ще каже, ама как така е и ляво и дясно? Ами така, както имаше и леви и десни правителства се сменяха, а вършеха едно и също, само че в ущърб на България. Колонизираха и колонизираха и правеха едно и също. Ами плоския данък го прие уж лявата партия БСП, уж дясната ГЕРБ с ръкопляскания го продължава. Каква е разликата тогава, защо ни заблуждават? Защо ще ми демагогстват, че едните са леви, другите десни? Просто защото и едните и другите искат да се харесат на господарите отвън. Е, каква е разликата между нас – националистите не искат да се харесват на други, освен на собствения си народ. Е това е тънката, вече стана много дебела всъщност разлика между националистите, българистите и тия дето се пишат леви, десни и тичат да се записват в разни алианси ЕНП-та, ПЕС, МЕС, какво го топли българинът ПЕС или ЕНП? Нещо да е получил от ПЕС или ЕНП, освен указания да стяга колана.

И така, виждаме, че и левия и десния политик дойдоха на мнението на АТАКА. Е, на единия му трябваха 8 години, на другия 4. Все пак може да сме оптимисти, значи на следващия ще му трябват 2. Това е добре, все пак, макар и след 8-10 години, какво са те в исторически план, за човешкия живот са доста, но в исторически план, това е един миг. Значи след 8 години идеите на АТАКА стават реална перспектива за все повече български политици. Как да не съм радостен и удовлетворен. Но не съм спокоен, защото това не означава, че тези идеи ще бъдат приложени. Това не означава, че Станишев или Борисов, които вече са казвали неща, но не са ги изпълнявали, ще се съобразят с тези идеи и ще започнат да ги прилагат, ако са на власт. Затова не трябва да ги допускаме на власт, нека да стоят в галерията, да гледат и да се учат, докато наистина станат убедени патриоти. Аз съм благороден човек, вярвам в развитието на човек, вярвам в еволюцията, вярвам в това, че той може да се култивира, да се подобри и съм убеден в това, защото иначе, иначе трябва да отиваме към приключване на света. Аз съм убеден, че човечеството отива към по-добро, към извисяване някакво и го виждам. Все повече хора вече едновременно започват да мислят по-добри неща за обществото, което е хубав знак, но трябва да се работи, не може само да се чака това да става от само себе си. Трябва да се действа. Действието какво е? Не ги оставяме на мира и не ги оставяме пак да си направят правителство в което много бързо да забравят как е нужна социална справедливост, как е нужно увеличаване на доходите и веднага да почнат пак старата песен, ама то сега е криза, не можем, няма откъде, доходи и т.н. и т.н. Тая песен – не, стига толкова, стоп, сменяме плочата. Друга песен е нужна, друга песен и друга перспектива, реалната картина е друга. Може да се вдигнат доходите, трябва да се направи и вие, българският народ трябва да сложите на власт този път хора, които не се колебаят да го направят. Вие си знаете кои са тези хора. Аз съм убеден в това, аз вярвам във вас. Но не се подлъгвайте повече в такива мащаби, както го правихте до 2009 г. включително.

Сега искам да върна пак лентата назад, защото какво да правиш, така е, трябва да припомняш, на някои трябва да и м припомняш и то не само да им припомняш, ами ей така да ги чукаш в челото, както Борисов чукаше Плевнелиев в изборната нощ, да му покаже кой е господаря и кой слугата и така трябва да бъдат чукани много хора още, за да си спомнят кой какво кога каза, и за какво действаше. Сега ще ви пусна един кадър от 2006 г. – 3 март, огромен митинг на площад „Св. Александър Невски”, десетки хиляди хора, ама десетки, много-много. И разбира се, нито един кадър от т. нар. национални телевизии. Но да ги оставим сега тия, телевизионните монополи настрана, нека да си спомним какво казах тогава пред много-много-многото хиляди хора, десетки хиляди, които се бяха събрали на площада, какво им казах, и за какво продължавам да се боря.

В. Сидеров: – Скъпи съратници, искам да ви кажа, че ние действаме и изграждаме визия за управлението на България, такава, каквато трябва да бъде в интерес на всички българи, не само на една олигархия, не само на една върхушка, която заграби милиарди, за да живеят 90% от българите в мизерия. Аз пред вас ще обявя нещо, което още медиите не знаят, една съществена стъпка, следваща нашите принципи, против ограбването на България. Вчера, в деловодството на Народното събрание, аз и моите съратници от групата на АТАКА внесохме Закон за национализация на всички приватизирани предприятия от 1992 година насам.Защото на вас ви разправят басните, че всичко е нормално, това което се случва е нормално, а появата на АТАКА, появата на национализма, появата на патриотизма е нещо ненормално. Не, ние казваме, че не е нормално да ограбваш България 15 години и да няма наказани, това не е нормално и ние ще го поправим!

Скъпи съратници, братя българи, това е Закон за национализация на всички собствености, които бяха криминално приватизирани след 1992 г., когато влезе в сила първият закон за приватизация или по-скоро за ограбване на българските национални активи. И който ми каже, че това е популизъм, или че това е комунизъм, аз ще му кажа, че е много по-голям популизъм да лъжеш хората, че всичко е наред когато си ограбил българските национални активи на стойност 30 милиарда, а в хазната са влезли 1,7 милиарда лева, това е позор за България. Точно това е фашизъм!

Да, мафията трябва да бъде свалена от власт. Мафията ще бъде свалена от власт от нас.

Скъпи приятели,

Този закон сега ще бъде посрещнат на нож от цялото мнозинство на тъй наречената тройна коалиция – коалицията на далаверата.

Но ние показваме сега, с този закон какво сме готови да направим. И тъй като положихме клетва пред паметника на Апостола, когато дойдем на власт ние ще го направим наистина. Скъпи съратници, братя българи, ние започваме поход към властта, защото повече нещата не могат да се мотаят в България. Не можем да чакаме доклада на Европейския съюз. Позор е за едно управление да живее само до деня в който ще получи някакъв доклад от някакви чужди фактори, които трябва да го похвалят, потупат по гърба или да го критикуват. Това не е държавно отношение. Това не е зряло управление, това е подигравка с българския народ, който има страшно много нерешени проблеми. И тези проблеми трябва да се решават тук, тези проблеми трябва да се решават от българи, тези проблеми трябва да се решават от български патриоти, които знаят за какво се борят, които знаят какво е кауза, и които са готови да си дадат живота за тази кауза. Всички вие тук сте такива българи. Благодаря ви, че сте тук, да им кажем АТАКА и победа!)

2006 година, 3 март, точно 7 години са изминали от тогава, точно 7, откакто казах, че трябва да се върнат в български, държавни ръце заграбените структуроопределящи предприятия и сектори, които носят огромни печалби и бяха дадени на чужди компании. Сега срещу кого протестират хората? Срещу чуждите монополи. Какво искат в момента на улицата. Нека да видим снимка от исканията им на улицата, плакатите им. Нека да видим какво сега искат в момента и не е ли то същото – одържавяване на ЕРП-та, одържавяване, т.е. връщане в български ръце. Вън ЕОН, ЧЕЗ, ЕВН от България и одържавяване – същото, което го казах на 3 март. „ЕРП-та – държавни” – ето ви лозунг от днешните митинги. Народът, както казва народният поет израсна с няколко века сякаш, през тия няколко години.

А как беше посрещната новата идея за национализиране на ограбеното в България. Защото няма по-естествен начин освен тоя да си върнеш в български ръце заграбеното, това, което носеше милиарди наистина за страната ни. Там слагам и комуникациите, и военната промишленост, химически заводи, машиностроителни, много от тях са разсипани, но могат да бъдат възстановени като производство, могат, бъдете сигурни. И инвеститори ще се намерят, не от Брюксел, от друга посока, точно противоположната – източната. Има, има такива, има и пари, има и достатъчно желание, няма воля, няма искане. Волята и искането сега са на улицата, там хората искат одържавяване на чуждите монополи, връщане в български ръце и държавата да регулира и да участва в тези структуроопределящи сектори на България. Седем години, някой може да каже, че със 7 години съм изпреварил това, което сега улицата го иска, важното е, че сме живи и здрави, на крака и че тези идеи сега се прегръщат от стотици хиляди, милиони българи, от милиони българи. Тогава бях наричан комунист, не знам си какъв и то точно от тия които управляваха и бяха наследници на комунистическата партия, които най-бързо и лесно предадоха собствения си народ и собствените си комунисти, впрочем, защото върхушката на БКП предаде редовите си членове през 1989 г., предаде българските национални интереси, състави партия на етнически и верски произход, която да сепарира България, допусна разграбването, участвайки в него активно. И оттам-нататък предопредели този криминален преход. Те обаче 2006 г. се уплашиха, последваха удари срещу АТАКА, последваха скалъпени дела, инциденти, очерняне, защото вие чухте, аз там казах, нашият поход към властта, т.е. аз много ясно още тогава казах – не се правех на някакъв демагогствайки на някакъв срамежливко – не, аз не съм за властта. Напротив, когато си с политически идеи, ти трябва да искаш властта, за да ги реализираш, иначе е демагогия, иначе е лъжа. Сега чувам някакви, ама аз тук с политика не се занимавам, ама искам разни работи. Като искаш, се занимаваш, драги, така че махни маската на неполитическия и застани ясно с идеите си, както аз казах – да, властта, за да можем да приложим тези идеи. Властта, за да можем да направим тази социална справедливост, която сега е № 1 в програмите, поне в намеренията, програмите не ги виждаме още, програми няма. На партиите, които управляваха досега. Последва такова сатанизиране на моя образ и на АТАКА, че да спрат всъщност нашия път към властта. 2006 година нямаше ГЕРБ още. Социологията сочеше, че АТАКА е втора сила след БСП, март месец ние бяхме вече по рейтинг, биехме останалите партии и с БСП се изравнявахме, щяхме да ги бием и да излезем отпред като първа сила. И какво организираха другарите, начело с тиквата Румен Петков-Глъвъта. Милиционерски, ченгесарски мероприятия, инцидентчета, съдебни дела, мачкане, сатанизиране, пресата разбира се, работеше за тях. Телевизионният монопол бТВ , Нова и Каналът работеха за тях. Нито една от тези телевизии не показа и този митинг тогава, не показа и картинка, разбирате ли, нито ей така стоп-кадър не показа от този многохиляден, огромен митинг, каквито не бяха се събирали от 1989 г. в София. Те всичките обаче участваха в заговора  – да оплюем Сидеров и АТАКА, да го очерним, да го показваме със свастика, да го показваме като Хитлер, като злодей и един Калигула на ХХІ век. Донякъде успяха, защото на изборите 2006 г. аз бях на балотаж срещу Първанов, но вече бяха направили такава кампания срещу мен, че да не мога да спечеля. Защото един президент в мое лице щеше да обърне нещата. Да, президентът няма реална власт, но има много ясното присъствие. Той има водеща роля в това да се дава тон. Нима сега, и сега, ако имаше един човек на място на президентския пост, нямаше да поеме нещата и да каже какво трябва да се направи в страната, в България. Лицето Плевнелиев не е този случай, уви, за съжаление. И тогава 2006 г., всъщност направиха две неща в едно – смачкаха АТАКА и дадоха пистата на ГЕРБ, тогава родиха проекта ГЕРБ. Социолозите започнаха да измерват партия на Бойко Борисов преди тя да се е появила, нероден Петко вече беше в рейтингите, така че АТАКА да се измести и да се даде път на новия феномен. Новият феномен със старата игра, защото още тогава е станало ясно, сега излизат в Уикилийкс тези неща, грамите на Американското посолство, че бъдещият премиер от ГЕРБ е казал в Американското посолство – дайте ми властта, аз ще се оправя и с АТАКА, и с другите, всичко ще бъде както вие искате, по вашата свирка ще се играе. Така го е заявил, така го изпълни. Ето го, пред нас, пред очите ни, виждаме как американската свирка и турско-американската даже ще кажа, защото към американската свирка се добавя и зурната, маането на турския звук, на турския саунд и става една такава мешавица между американско-турска свирка по която досегашното правителство играеше много успешно, стъпваше леко и беше тотален изпълнител на тази свирня.

Ето как се изместват нещата на политическата сцена. Това го припомням и го разказвам, за да видите ясно, в един последователен разказ, сгъстен, как точно става подмяната. Как със средствата уж на представителната демокрация една държава, една нация, един народ, биват лишени от демокрация, защото това, което хората искаха и тогава, те го искат и сега. Те сега вече намират изразните средства, намират смелостта и енергията да излязат, но те го искаха и тогава. Защо АТАКА набра и направи такъв пробив парламентарен, защото отговаряше на идеите на народа – нищо повече, няма друга тайна, няма друг секрет. Това дето сега, след това си блъскаха главите, ау, ама как така, какво стана? Стана това, че преди това години наред аз разоравах тази почва, за да покълне зърното и то покълна 2005 година, но не беше достатъчно. Тъкмо се появи, последва грубо мачкане, защото господарите отвън и техните слуги не искаха България да се откъсне от колониалната зависимост, имаше още за ограбване, има още за изтупване на брашнения чувал, има още за мачкане. Ето как прекратиха възможността, пресякоха възможността през 2006 г. на власт да дойде АТАКА и тези идеи за които тогава говорех, да започват да стават реалност. Нали не се съмнявате, че аз щях да прекратя договорите с ЧЕЗ-те и другите ЕРП-та мошенически, щях да изгоня мошеническите фирми, които лапат печалбите от златото, щях да разкарам тези монополи, които ги водят за инвеститори, а всъщност са колонизатори. Щях да направя нужното да се прекрати циганската престъпност и турцизирането да се стопира. Щях, защото, дал съм идеи, за които съм писал книги и за които съм се борил. Е, точно това уплаши господарите и техните слуги.

Сега изводът какъв е днес, че не трябва да позволяваме да ни уплашат сега, не трябва да позволяваме сега да подменят вече избуялата енергия. Готвят се да го направят и помнете ми думите, ще направят много сериозни опити да го направят. Пак в сговор един с друг – БСП, ГЕРБ, НДСВ, ДПС, Сини са в единен сговор, да не се случва това, което АТАКА и тогава и сега говореше. Народът и тогава и сега искаше Те са против това, запомнете ми думите и ги знайте тези думи. И който отиде да гласува за някоя от изброените партии, той предава интересите на България.

 

 

 

 

Добави коментар