„Планът „Сидеров” срещу плана „Ран-Ът”, ограбването на България и как да прекратим това ограбване

Здравейте уважаеми българи,

Спомняте, че  се заканих  да направя неделно училище специално за министър-председателя, тъй като на него му липсва доста, за да разбере откъде могат да дойдат пари, как могат да се вдигнат доходите, как всъщност се осъществява днешното ограбване на България. То си има своя предистория, така че неделното училище започва. Ще ви разкажа приказката за ограбването на България, една тъжна приказка, но тя трябва да се знае от всеки българин, от всеки подрастващ, от всеки студент и ученик. Тя трябва да влезе в учебниците по история на България. Е, ще влезе, когато националистите управляват страната. Нали се сещате, че дотогава няма да влезе, защото тези, които осъществиха ограбването на страната ни, те също така държат медиите и манипулацията, така че ние да не знаем какво се е случвало. Само че ние знаем. Който се интересува, знае, който има уши – слуша, който има очи – вижда. Казано е в Евангелието.

И тъй като аз отдавна се интересувам, отдавна събирам данни, писах много статии, писах книги по тези теми, днес ще ви разкажа накратко, сбито, ударно – как протичаше ограбването на България, но не от 1990 г., а много-много преди това, още отпреди Освобождението ни от турско робство.

Нека сега да покажем една карта на България, карта на Санстефанска България – знаете я, виждали сте я – Санстефанска България, мечтата на милиони българи, етническото обединение на милиони българи, които по време на Възраждането осъзнават (благодарение, разбира се, на нашите възрожденци, на нашите просветители, на Паисий, на Неофит, на всички тези, които описват), че всъщност България има славна история, славни страници в своето минало – царе, царства и велики победи, велик принос към културата на Европа. Тогава българите разбират, че ние трябва да сме обединени в своите граници. Русия е единствената, която дава рамо на тази идея. Русия е единствената държава, тя е православната империя тогава, съхранила православието, която тръгва на помощ на своите братя – християни от Балканите, тъпкани, мачкани 5 века от турците, от една пасмина, която можем да я наречем само унищожител на цивилизации.

Санстефанска България, обединението на българите, е идеал, за който ние проливаме кръв. Ние даваме кръв още по време на Руско-турската война, преди това на Априлското въстание, на другите въстания, с които показваме, че искаме да бъдем свободна държава, че сме готови да се бием, да умираме за тази идея и по този начин да защитим правото си да бъдем единни в своите граници – етнически и верски – нищо друго не искат българите, нищо друго. Те не искат да владеят Индонезия или острови в Атлантическия океан, те искат просто България да бъде обединена в своите граници. Това обединение, между другото го очертава ферманът на султана през 1870 година, когато всъщност се ражда Българската екзархия, това е очертанието на българите – според тяхната вяра. Българите се борят тогава за своята църковна независимост от гръцката патриаршия, която иска да обезличи България, иска да обезличи българския език, иска да се служи на гръцки – всичко това е удар по нашата национална идентичност. Ние раждаме своята съпротива срещу този удар, създаваме българската екзархия, успяваме да убедим дори тогавашния султан да направи указ, с който узаконява тази екзархия. И тази екзархия се очертава точно в границите, в които е Санстефанска България, включвайки Източна, Западна Тракия, Македония цялата, Добруджа, всички тези земи, населявани с българи, според категоричните данни – твърдения и на западни хронисти-наблюдатели, и на турските регистри, които описват българското население и християните в тези граници. Значи имаме граници на Българската екзархия в рамките на Санстефанска България. През 1876 г. имаме една Цариградска конференция на всички велики сили, която установява, че българите наистина живеят в тези граници – на екзархията и на Санстефанска България.

Идва обаче Берлинският конгрес, идва събирането на същите тези велики сили, Русия е победила – със силата и на българското опълчение, с жертвите на българските опълченци. Русия е пред Цариград и ето, идва Берлинският конгрес. Тук, в тази зала в Берлин се събират представителите на т. нар. велики сили начело с Англия, начело с министър-председателя на Англия Дизраели. Нека да видим неговата снимчица, да видите този уродлив, грозен, долнопробен човек, който иска да заличи България, който работи за това Османската империя да остане в своите граници колкото може повече, България да не съществува или, ако съществува, да е свита между Дунав и Стара планина – там някъде, в няколко десетки хиляди квадратни километра. И извън границите на тази държава да останат милиони, милиони българи, православни християни – да продължат да пъшкат под турския ярем. Ето го Дизраели, за когото Вазов горчиво възкликва в едно свое стихотворение, посветено на точно този английски министър-председател по това време. И казва: „О, Английо! Защо ли днес бездушен жид те управлява?!” Цитирам Иван Вазов, стихотворение от 1876 година. „О, Английо! Защо ли днес бездушен жид те управлява?!” Жид е русизъм, руското наименование на евреите, тъй като Дизраели е от еврейски произход. Издигнал се, станал министър-председател на Англия. Но не е той единственият евреин в Западна Европа, който се е издигнал много високо. Основният, основополагащият камък на западното еврейство се казва Майер Амшел Ротшилд. Ето, това е Ротшилд, това е основоположникът на клана Ротшилд – банковият клан, който и до ден-днешен управлява финансовия елит в Щатите, владее Федералния резерв… Федералният резерв – това е печатницата на долари, печатницата на пари без покритие. Най-голямата фалшификация и измама в световната история. Но преди Федералния резерв, който е учреден 1913 г. – 200 години преди днешната дата, този тук, който виждате на снимката, създава клана Ротшилд. Неговите петима синове заемат важни позиции в Лондон, Виена, Берлин, Париж и на практика цяла Европа е обхваната от пипалата на банковия октопод Ротшилд. Октопод, който безскрупулно ограбва държавите в Европа. Основната му хватка е да кара правителствата – крале, херцози, князе – да взимат заеми от банките на Ротшилд, да затъват в големи заеми с големи лихви, след това да стават зависими от същата кланова империя Ротшилд. Или както е казал самият основател на клана Ротшилд – на мен не ми трябва да бъда крал или политик, или президент. (Тогава е нямало президенти още, но той е имал предвид да бъде начело на политическата върхушка.) На мен ми трябва да владея печатницата за пари и парите на дадена държава, оттам нататък властта е изцяло в мои ръце. Това е казал същият този Майер Ротшилд и го е постигнал. Овладял капиталите на Европа, той започва да вкарва в дълг и Османската империя. По отношение на Османската империя има много обяснения и тълкувания как тя рухва. Наричат я „Болния човек” и всички очакват тя да рухне, но до Кримската война 1855-1856 година Османската империя е самодостатъчна, както сега се изразява един виден представител на ДПС, новият лидер Лютви Местан. Той обича много тази дума – самодостатъчен. Та до тогава Османската империя е самодостатъчна, защото успява да граби и експлоатира населението (раята) и с доходите, които то осигурява, може да се издържа. След Кримската война обаче английските банкери я вкарват в дългове – 10 милиона английски лири, още 10 милиона, още 10 млн. и така до 70-те години, когато тя вече залага всичко, което има, и влиза в огромна дългова криза.

Какво става след това обаче, ще ми каже някой, защо ми говориш за Османската империя, нали за България говорим? Да, де България е била вътре. След Освобождението Княжество България, забележете, по настояване на същите английски банкери Ротшилдовци, поема част от дълга на Османската империя. Това е едно от условията на този жид бездушен, който управлява Англия – Дизраели: България да поеме дълга или голяма част от османския дълг и тогава ще позволим да съществува такава държава, как иначе.

И какво се получава, уважаеми българи? България още с Освобождението си влиза в тежка дългова криза. Тя не започва живот като новосъздадена държава на чисто, с перспективата да се развива добре, а влиза в тежка дългова криза, наследявайки дълга на османската империя, който е създаден и много добре отглеждан от Ротшилдовските талмудически юдейски банкери. Основната хватка на тези банкери е да вкарват държавите в дълг, от който те да не могат да се измъкнат, и след това да прилапват богатствата, ресурсите на тези държави, които са задължени и няма къде да ходят. И така, България след Освобождението си от 1878-1879 г. е вече с дълг. Новородената българска държава носи тежкото бреме на дълга на Османската империя върху себе си, десетки милиони английски лири, които тогава са били в злато и са имали истинска стойност, не като сега, тежат върху българската държава. Но въпреки това тя започва да се развива, тя е млада, тя е енергична, тя има начело български патриоти, които създават добри закони – Закон за поощряване на българската индустрия. Млада предприемаческа класа започва да развива първите капиталистически предприятия. В тях, както казва в изследването си Стоян Бочев – в една голяма книга „Капитализмът в България”, първите капиталисти са били еднакво и капиталисти, и работници, и винаги са влагали своя труд и труда на семействата си в това, което създават. Те не са били западния тип, от типа на еврейското банкерство лихвари, които живеят само от лихви и спекулация, а са били реални създатели на продукти, на фабрики, с много ясната мисъл откъде произхождат, народа, от който произхождат, със социално мислене, истински създатели на някакъв индустриален продукт, на индустриална мощ. Тези български предприемачи правят чудеса, защото до началото на ХХ век България не само догонва, а и изпреварва някои от държавите, освободили се много преди нея. Въпреки дълга, въпреки тежкото наследство от Османската империя.

Но все пак искам да ви кажа малко числа, малко статистика, за да видим как точно България, въпреки големия си напън, въпреки големия хъс, въпреки голямата енергия, която се влага национална, все пак тя е в лапите на дълговия капан и на практика не излиза от него.

През годината 1901 г., една от най-добрите години за България като търговско салдо, като търговия, добив на жито, износ, една от хубавите, златните години на България, въпреки това целият търговски обмен на страната, който се равнява на 152 милиона лева, е по-малко от това, което трябва да плаща като дълг. България влиза в заем след заем през цялото първо десетилетие на ХХ век: 1902 г. – 106 милиона заем, 1904 – 100 милиона, 1906 – 35 милиона лева, 145 следващата година 1907 – 100 милиона, 1909 – още 30 милиона, 1910 г. – още 15 милиона лева. И това са години, в които все още имаме много добро търговско салдо, т.е. износът ни е по-голям от вноса, изнасяме повече, отколкото внасяме. Това е много сериозен показател за енергията на младата българска държава. Въпреки това – дълг след дълг, след дълг. И към 1 октомври 1915 година или годината, в която България влиза в Първата световна война, тя има външен дълг, възлизащ на 951 милиона златни франка – огромна сума. Това са златни франкове, това е епохата, в която валутата има златно покритие, даже се изчислява в златни франкове или златни левове. Златният лев тогава е бил конвертируем, защото е имал 100% покритие със злато.

Но преди Първата световна война България влиза в няколко балкански войни – защо? С една-единствена цел – пак да обедини българите в техните граници. Всъщност през първите години на ХХ век България се бие във войни, в които има една-единствена цел – да се освободят българите, останали под робство, и да бъдат присъединени към Майката родина. Уви, за съжаление неуспешна цел, цел, която не е била постигната. Няма да влизам сега в причините, няма да влизам в детайлите, тъй като много сме говорили, но така или иначе по време на тези войни България дава много жертви, дава 101 хиляди убити, 100 хиляди пленени, 155 хиляди ранени. Много ценни жертви и още по-тежката загуба е, че над 55 хиляди кв. км остават извън пределите на родината, въпреки саможертвата на българските войници, въпреки подвизите, с които те превземат непревзимаеми крепости като Одрин. Въпреки жертвата на българските офицери и войници, над 3 млн. българи след 1919 г. (фаталната 1919 година, Ньойския договор) остават извън пределите на родината. Орязана е Добруджа, орязана е Тракия – Източна и Западна, орязана е Македония, орязани сме и откъм западната си граница, отвсякъде парчета живо месо – 3 милиона българи и 55 000 кв. км отрязани от Майката родина. Е, как да имаш икономически възход при това положение? Как да стане това, още повече, че Ньойският договор ни налага ново дългово бреме. Ние сме задължени да плащаме за 37 години напред 2,25 милиарда златни франка, огромна сума, която е разпределена на години, на траншове, по които трябва да плащаме, и няма никаква милост. В един момент българското правителство се обръща и казва – нямаме, вече нямаме как да го плащаме това. Принудени са да въведат дажба, дневна дажба от 300 грама хляб за всеки човек. В страната цари мизерия, всичко, което се добива и получава, се изнася, за да се плащат репарации. Целият продукт на България не може да стигне, за да се плати това жестоко наложено наказание, тази жестока репарация, която не отговаря на нашите икономически показатели, тя просто е непосилна за България. Но победителят, т. нар. велики сили, дядовците на днешните лидери в Европейския съюз – Франция, Англия. Германия е сред победените държави и Австро-Унгария също, но техните наследници днес (на т. нар. велики сили) също са толкова жестоки, както и техните дядовци. Никаква милост за България, никаква милост – плащате си, умирате, каквото искате правете, но ще ви смачкаме, ще ви заличим, както е искал Чърчил – да заличи България, както е искал френският външен министър – да ни заличи, да няма изобщо България, тя да бъде разделена между съседите. Това е великата европейска, цивилизационна политическа класа, на която сега правим поклончета. Искали са да унищожат България.

Но ние говорим за икономика, разказваме приказката за ограбването на страната. Разказвам ви тъжната история за съсипването на България чрез постоянни дългови кризи и постоянно източване на нейните богатства. Тъжната, зловещата 1919 г., освен че е свързана с Ньойския договор, който ни загробва, който е унищожителен, на всичкото отгоре реколтата през 1918 г. е много слаба, нямаме зърно, няма жито, няма с какво да се изхрани България. Министър-председателят Теодор Теодоров тогава, през 1919 г. започва преговорите по Ньойския договор. Отказва се, просто не може да подпише този зловещ за България договор (подписва го Стамболийски). Но този министър-председател тогава се обръща към Щатите, защото ние сме победени, Щатите са сред победителите, а от страните – победителки единствено със САЩ България поддържа все пак някакви дипломатически отношения. И министър-председателят Теодоров се обръща към една организация в Щатите, наречена Организация за изхранване, създадена за хранителни помощи за бедстващи държави.

Сега да видим как разбират помощта американските другари? Начело на тази организация е Хърбърт Хувър, който по-късно ще стане резидент на Щатите точно по време на голямата депресия 1928-1929 г., но тук сме още 1919 г. Той все още не е президент на Щатите и е председател, шеф на някаква организация, която се води организация за помощи. Теодоров го пита – можете ли да дадете жито, имаме глад, гладна година, лоша реколта, искаме жито. Хувър казва – о, да, разбира се, но ще плащате в злато, чисто злато. Представяте ли си – бедстваща страна, мизерия, дажба за хляб, глад, министър-председателят казва – имаме нужда от помощ, американският представител, по-късно президент, казва – да, но ще плащате в чисто злато. Теодоров няма какво да прави, къде да ходи, няма откъде другаде да получи зърно в този момент и да изхрани нацията. И ще не ще, казва – добре, ще плащаме в злато – колко, еди колко си. Над 16 милиона пак златни франка и т.н., но в чисто злато, в кюлчета. Представителят на Америка в Цариград, някой си Хаенц, ако не се лъжа, с много юдейска фамилия, трябва да приеме депозит на златото на България в кюлчета, което отива и се залага в Цариград. 42% от българския златен трезор отива за жито. Да, България получава жито от складове със залежали храни срещу 42% от златния си трезор. В един момент Теодоров се помолва на Хувър – ако може все пак в швейцарски франкове да ви плащаме. Швейцарският франк е бил супер стабилна валута, между другото и сега е най-стабилната валута. (В момента единствената валута, която има някакво минимално покритие в злато е швейцарският франк и тогава той е бил супер стабилна валута.) Но Хувър казва – не, не може, злато, чисто злато, кюлчета. Защо? Защото Хувър е бил изпълнител на юдейската върхушка, която е владеела вече Федералния резерв. Тя е имала за цел да събира златото на разорените европейски държави. Защото преди Първата световна война Щатите са длъжник на някои европейски държави. След Първата световна война Щатите стават кредитор – европейските държави задлъжняват на САЩ, а САЩ започва да събира златото на Европа и до Втората световна война 50-60% от световното злато вече е събрано в САЩ. Част от него е и българското, с което нещастният министър-председател Теодоров е заплатил прехраната на своя народ – залежалото жито в складовете на САЩ срещу чисто злато. Това го разказвам днес за някои папагали, които продължават да твърдят, че Америка е най-великата демокрация, че там основните принципи са хуманизъм, братство – дрън-дрън-дрън, глупости на търкалета. Когато някой ви каже такова нещо, извадете му тази история, извадете му фактите от историята и го треснете по главата с тези факти, ако искате и с нещо по-твърдо. Защото на мен ми е омръзнало от продажници, които ми обясняват колко е загрижена Америка за България и за нашата демокрация. На мен ми е омръзнало от такива педерасти като Уорлик, които идват тук, за да водят гей-паради и да ни обясняват как да си правим демокрацията, като са ни ограбвали всички тези десетилетия след Освобождението ни и до ден-днешен ни ограбват. Защото Щатите ни ограбват и днес. Но за това ще стане малко по-късно въпрос – точно как ни ограбват днес, 2013 година, не 1919 г.

Сега още сме в първата половина на ХХ век, там сме по хронология на приказката, която ви разказвам, приказката за ограбването на България. Кой извършва това ограбване? Един банкерски елит, създаден от клана Ротшилд, който владее Федералния резерв и който след Първата световна война особено, завладява вече финансите на света и започва да тласка страните към път, какъвто той желае, т.е. към разоряване. И все повече богатства да минават в ръцете на този елит. Това е играта, тя продължава и днес.

През целия период между Първата и Втората световна война България също е затънала в дългове. Тя е просто с въже на шията и нито за момент не може да си поеме свободно дъх – дългове, дългове, дългове, и нови, които водят до нови, защото ти няма как да вържеш двата края, след като са те вкарали в дълговия капан. Въпреки това, въпреки това невероятният български народ, невероятната българска предприемаческа класа, която тогава е класа от истински капиталисти. Хора, които са мислили как да построят нещо за десетилетия, даже векове напред, които са мислили национално и са смятали, че са част от българския народ, а не са някакви спуснати отнякъде псевдокапиталисти, чиито семейства с в чужбина, а пък те са тук за малко, колкото да доограбят останалото в България. Не, това са били истински предприемачи, които са създавали своите фабрики, заводи, индустрия и търговия с идеята, че са българи, български патриоти.

И ето какво се случва въпреки тежката дългова криза. 1938 година, ще ви покажа една статистика, това е архив на Българските държавни мини от 1938 година. Архив на българските мини, случайно го има в моята библиотека – заедно с романите на Карл Май за Винету и Оцеола притежавам и такива книги. И сега ще ви покажа една таблица, в която се вижда ясно къде е България през 1938 година, въпреки че отгоре я натискат, въпреки дълговете, въпреки цялата тази схема, по която тя не може да диша. Това е таблица за производството на кафяви въглища през 1938 година. И какво виждате: на първо място е Германия, след това е СССР – Съветска Русия, това са числата, означават милиона тона. На първо място е Германия, Русия, Чехословакия, Унгария, Югославия и стигаме до Съединени северни американски щати, както е изписано тогава – 2,8 милиона тона произвеждат през 1938 г., веднага след тях България с 2,0, кръгло 2 милиона тона, далеч зад България са Италия, Франция и други страни. Представяте ли си, уважаеми българи, тази уж малка България е на едно и също ниво по производство на кафяви въглища с Щатите – огромна държава с многомилионно население, в пъти, пъти, пъти по-голяма като ресурс, като възможности, като индустрия. И въпреки това България произвежда почти толкова въглища колкото нея. Значи имаме енергията, хъса и възможността да бъдем много добре поставена държава, ако на врата ни не е сложена вилата на световния талмудически ротшилдовски капитал, който иска да ни държи в мизерия и робство. Въпреки това България постига такива резултати.

Сега ще минем към следващия период, който е наричан комунистически или социалистически. Този период е много описван, одумван и критикуван. Само че аз искам да ви дам един друг поглед, един малко по-различен поглед. През този период, който е свързан действително с голямо потъпкване на човешката свобода и с репресии над политически противници, се извършва и индустриализация на страната. От 75-80% аграрна, селскостопанска държава през 1939 година, България се превръща в индустриална държава с няколко основни отрасли, икономически много добре развити, като машиностроене, химия, военна промишленост, текстил и т.н., с които тя се нарежда сред много силно развитите държави в Европа и света. Някой ще каже – ама това не е вярно, глупости, при комунизма какво имаше – нищо нямаше. Това ще го каже някой днешен псевдодемократ, който е бил партиен секретар, слагал се е на компартията, лизал и мазал е, но днес е евроатлантик и иска да зачеркне цял период от историята на България. Само че не можеш да си зачеркнеш историята и не бива, тъй като тя е история на твоята родина – с хубавите и лошите неща. Но сега не говорим за лошите неща, сега говорим за хубавите, сега говорим за тези постижения, за всичко, което със силата, енергията, труда на целия български народ, на неговата научна интелигенция, на неговата инженерна техническа интелигенция беше постигнато и беше факт.

По време на т.нар. комунизъм в България бяха построени огромни мощности за производство на стомана, заводи, които произвеждаха стомана и тази стомана, представете си, се продаваше в Швейцария, можете ли да повярвате? Сега ще ви дам няколко данни: през 1988 година България е на 13-о място в Европа по износ на глава от населението, на 13-о – изпреварва Гърция, Турция, Испания. През 1988 г. България има общ обем на износа 17,4 милиарда долара, което е 3,3 пъти повече от Гърция, 1,5 пъти повече от Турция. Годината на прехода 1990-а заварва България, търгуваща със 116 страни в света и с износ в 109 от тях. Представете си какъв мащаб – 116 страни, с които ние търгуваме, и 109, в които ние изнасяме. Сега някой ще каже – да, ама ние бяхме в СИВ – Съвета за икономическа взаимопомощ към съветския блок. Да, бяхме там и, разбира се, основната част от нашия търговски обмен беше там, при което (не сме забравили) получавахме на много изгодни цени петрол и природен газ от Съветския съюз. Сега нещо не се сещам от Щатите да получаваме евтин петрол или природен газ. Не, от Щатите получаваме само заповеди да изпращаме човешко пушечно месо там, където им е изгодно, и да владеят наши военни бази, без да плащат стотинка – това получаваме от Щатите днес.

Но износът на България по време на комунизма е бил насочен и към т.нар. тогава капиталистически страни срещу твърда валута. (Това, което ви чета, са статистически данни, и то на световна и европейска статистика от епохата.) 32,7% от износа на България през 1981 година е извън СИВ, извън социалистическия лагер – 32,7% (това е малко над една трета от целия ни износ) са насочени всъщност към капиталистическия свят. И сега, забележете какво изнасяме, драги, уважаеми българи.

За Федерална република Германия (тогава Германия беше разделена на Източна и Западна – Западната беше капиталистическа и се наричаше ФРГ или Федерална република Германия) за там сме изнесли през същата 1981 година продукция за 219 милиона долара. Това са машини, кабели, проводници, лагери, ламарина, химически влакна, телефонни релета. Забележете какво изнасяме – не суровини, готови икономически продукти, крайни продукти, което е идеалната цел на всяка развиваща се държава. Телефонни релета, пишещи машини, платове, памучна конфекция – готови облекла, обувки, калцирана сода, зеленчуци, плодове, вино, тютюни, те са вече традиционни наши продукти. Но вижте първата част – машини, телефонни кабели, пишещи машини, за Германия ние изнасяме пишещи машини. Те не са глупаци, нали, щом ги купуват, значи са били на ниво.

За Швейцария износът през тази същата 1981 г. е 168 милиона долара. И сега забележете, драги българи, какво изнасяме за Швейцария – най-богатата, най-стабилната държава в Европа – стомана, платове, желязна ламарина и вече традиционните вина, розово масло и други селскостопански продукти. Стомана за Швейцария?! За САЩ? Съединените щати по време на комунизма, въпреки желязната завеса са купували от нас азотни торове, сирене, кашкавал, пишещи машини, розови масла и други продукти на селското стопанство. И следва Япония – най-високо технологичната държава – износ за 38 милиона долара, в който износ също така присъстват продукти на индустрията, крайни продукти. Хайде сега ми кажете в колко държави, в колко развити държави днес България изнася, ако ще да е една игла или пирони. Няма такива, няма как да се сетите, защото днес индустрията на България я няма. Защото днес… (Ето, сега ще ви покажа – това е завод от 80-те години, а това представлява днес останките от един завод в България – разкостен, разглобен, ограбен от цигани, разглобено на скрап което е оставено, преди това ограбен обаче… Тук ще се обади сега някоя фондация да каже, че съм расист. Да, да, преди това ограбен и от българи, от продажници, които бяха приватизатори (или чужди фирми, не цигани, трябва да сме точни и справедливи) и които купуваха тези заводи за жълти стотинки, продаваха на скрап машините или на втора ръка… И оставяха конструкциите на заводите вече на циганските общности, които да извадят арматурата, ламарините, всичко метално, което може да се извади. И в момента България изглежда така – ето така, това са останките от заводи, фабрики, селскостопански постройки. От имущество и мощности, които са носили печалба и които са произвеждал продукт, продаваем в Швейцария, САЩ, Западна Германия и Япония. Това е истината и статистиката. Когато някой папагал тръгне да ви обяснява какъв е бил лош комунизмът, трябва да го хванете за якичката, за вратлето и да му кажете – виж какво, не ми говори глупости, защото тази система на комунизма създаде индустриалната мощ на България.

Аз, както знаете, не съм бил член на БКП, бил съм дори противник на комунистическия режим заради ограничаването на свободата на хората, интелектуалната свобода. Обаче сега, от дистанцията на времето, аз виждам колко сме били наивни 1990 година, колко лесно ни излъгаха тогава, че България е обрулена държава, както говореха разни Желю Желевци и Петко Симеоновци, абсолютни предатели български, защото те оглавиха уж опозицията срещу компартията. И оставиха ето това да се случи – Желю Желевци, Петко Симеоновци, Георги Спасовци и пр., които казваха на митингите – „България е обрулена държава”. Аз го помня лично, чувал съм го с ушите си, слушал съм го – митинг, стотици хиляди хора – „България е обрулена държава”. А обрулената държава тогава България имаше индустриална мощ за 123 милиарда щатски долара. На толкова изчисляваха експертите индустриалните ни мощности – 123 милиарда. Колко влязоха след приватизацията в хазната? Според бившия главен прокурор Филчев, не повече от 2 – 2 и нещо милиарда лева – 123 – 2, хайде направете сметка, тези 121 милиарда кой ги е лапнал. Само за това ограбване трябваше до днес да бъдат сложени до стената и разстреляни костовци, лукановци и всички други. Впрочем, нека да ги видим тези, които трябваше да бъдат разстреляни, нека да им пуснем портретчетата – от Луканов до Костов, аз ще казвам по две думи за всяко едно правителство, тъй като съм жив свидетел и наблюдател.

Андрей Луканов – агент на съветските и американските служби, работил и за МОСАД, от еврейски произход, който сложи началото на разграбването на България. Той е човекът, който въведе плана „Ран-Ът”. Планът „Ран-Ът” беше въведен от Луканов, този план, срещу който застава Планът „Сидеров”. А планът „Ран-Ът” означаваше – масово приватизиране, криминално, за жълти стотинки, разрушаване на цялата социална система, здравеопазването, образованието и свеждането на българското население до 4 – 4 и нещо милиона българи, не повече. Защото повече не са нужни на господарите на Луканов. Основният виновник за съсипването на България, който беше отнесен с куршум в главата, всъщност единствено за него може да се каже, че някаква вселенска справедливост се е намесила.

Следващият след него се казва Димитър Попов. Едно недоразумение, човек който е бил съдия и известен с това, че е дал смъртна присъда на един младеж, който счупи надгробната плоча на Людмила Живкова, и той го осъди на смърт, тоя същият. И този същия Попов пое властта в началото на 1991 година. Освободи цените на скриваните дотогава продукти, които се криеха по складовете, нямаше дефицит, просто тези продукти се пуснаха с десетки пъти по-високи цени. 600% инфлация, 600, 6 с две нули процента инфлация, само си го напишете на едно листче, за да си представите какво значи това. Това означава, че ви ограбиха парите, струпани тогава. По време на комунизма всеки българи пестеше, трупаше някакви влогове, българинът е спестовен. Тези пари бяха изядени от инфлацията на този ей тук на снимката, който беше казал идиотската фраза „За Бога, братя, не купувайте”. Сякаш става дума за кожен палта и за бижута. А как да не купуваш хляб, сирене, лекарства. А бе, нещастник, как да не си купуваш? „За Бога, братя, не купувайте” – излезе и каза този нещастник, който се поблазни да бъде записан като министър-председател на България. По време на неговото управление, само една година продължило, бяха стопени парите на българите. Финансов министър беше другарят Иван Костов, някой може да е забравил този факт, но другарят Костов тогава направи първите си престъпления към българския народ.

Следващият министър-председател се наричаше Любен Беров, вече покойник, нека да му видим снимчицата, някой може да го е забравил. Той пое властта през 1993 г. на мястото на Филип Димитров. (Впрочем, пропуснахме Филип Димитров, ако намерим снимката на неговата неприятна, отблъскваща физиономия, можем да я пуснем по-късно.) А това е Любен Беров, който пое властта през 1993 г. до 1994 г. абсолютно човек без характер, сложен като марионетка, времето на най-големите гангстерски престрелки, ограбвания, бандитизъм, мутризация на България – това беше 1993-1994 година.

След него дойде Жан Виденов, който се опита да спаси нещо от националното богатство на България, противопоставяйки се на собствената си партийна БКП-БСП върхушка, тази на Луканов. В резултат на което той получи много силен удар от собствените си другари – те го свалиха от власт. И 1996 година дойде голямата банкова криза. Голямата банкова криза беше изкуствено предизвикана, да ви кажа ясно и убедено, защото за това има предостатъчно факти. С девалвацията на лева и ограбването на българите тогава Джордж Сорос изтегли, спечели от България няколкостотин милиона долара, още се спори колко са точно, никой не може да ти каже колко точно. Но всеки случай чрез спекулацията с долара и лева, соросианците, соросистите спечелиха и сложиха на власт Иван Костов. И сега ще видим снимка от неговото тържествено отпразнуване на факта, че поема властта 1997 година. Нека да видим тази снимка в цял кадър, да я видим така – да изпълни кадъра. Тук виждате все още младият Костов, гърми шампанско на митинг пред „Свети Александър Невски” до него щастливо усмихнатата Надежда Михайлова, тогава Михайлова, сега Нейнски, която му стана външен министър и загроби АЕЦ „Козлодуй”, но това ще се случи след 2 години, сега сме 1997 г., Костов гърми шампанско и ОДС, както се наричаше тогава синята група, взе 137, ако не се лъжа, мандата, имаше пълно мнозинство и започна да управлява. Зловещи години за България, години, в които се проведе т.нар. приватизация. Тази приватизация, в която основно лице беше Ал Бож, господин 10%. Господин Божков е човекът, който ограби, съсипа това, което имаше в България. Ето го тук, той е прав, а долу под него е една женица, за която след малко ще кажа няколко думи. Но този правият тук, който е така угоднически застанал с мазна усмивчица, е Ал Бож, плешивият с брадичката. Може да сте го забравили вече, аз няма как да го забравя, макар че е покойни. Казва се, че за покойниците или добро, или нищо. Само че този е особен покойник, този не трябва да намира покой и на оня свят, защото нанесе такива удари на България, че каквото и да направиш с него, е малко. Разбира се, под крилото на своя началник Иван Костов, който е жив и здрав, в парламента е и има наглостта да излиза на парламентарната трибуна, да грачи оттам и да обяснява какво трябва да правим, има тази наглост. Защото следващите правителства, които уж му бяха опоненти, не се разправиха с него. Нито БСП, които уж са опоненти на сините, но играят същата игра и играха същата игра, когато бяха на власт, нито така нареченият ГЕРБ, който уж посочи Костов за много лош, пък сега прегърна неговите идеи и се прегърнаха на референдума, за да загробят ядрената енергетика. Никой всъщност не потърси сметка от Костов, защото досега на власт не бяха допуснати и не са допуснати националисти, които единствено биха потърсили отговорност от този отявлен българофоб и престъпник начело на един престъпен режим, ограбил България с над 3200 предприятия, които бяха разкостени от Костов, ей по този начин, по който ги показвам на снимките, и с цялото това ограбване, което ние го изреждаме предприятие по предприятие. Но в съвсем скоро време телевизия „Алфа” ще направи специален филм за това как беше ограбена България само по времето на Костов, а и след това, по време на тъй наречения цар, та до наши дни. Защото сегашният премиер Борисов, той пък ограбва от страната това, което е останало, той го доразнищва, доограбва, но основата на грабежа беше положена при Костов. Както ви казах 3200 предприятия продадени за жълти стотинки. Аз си спомням тогава интервюто на Александър Божков, който казваше – „трябва да продаваме, защото така искат от нас”. Кой иска от тях, след малко ще ви кажа кой точно искаше и как го искаше. Но 3200 предприятия, сред които огромни комбинати, огромни мощности, такива като Нефтохим – Бургас, най-голямата рафинерия на Балканите, в Източна Европа, огромна рафинерия. Когато дойде в България Акио Морита… (Акио Морита е основателят на компанията „Сони”, всеки знае Сони, чувал я е, знае я.) Морита – японец, който основава тази компания, беше дошъл 1990-1991 г., там някъде, в България и тръгнаха да му се жалват тукашните наши дупедавци – ах, колко сме зле! Ще помогнете ли нещо, някакви помощи? След което той мина през някои основни предприятия, погледна ги и каза – чакайте, какви помощи искате, вие имате Нефтохим, най-голямата рафинерия в Източна Европа. Аз ако имам тази рафинерия и съм тук на Балканите, аз ще бъда водеща страна в цяла Източна Европа. Думи на Акио Морита, може да намерите неговите книги на българския книжен пазар, има ги, преведени на български, той разказва своя жизнен път, своя бизнес път, как е създал „Сони”, как е направил една от най-големите световни компании. Той каза така – вие имате Нефтохим и се оплаквате?! Само Нефтохим, след това, ако беше видял другите заводи, той просто сигурно щеше да се изплюе в лицето на поредния слагач, който му е просил стотинки тук – дайте помощи, дайте нещо – захар, брашно. Той, като един достоен човек, създал себе си и създал една огромна империя, веднага посочи и каза – вие заблуждавате, вие спекулирате, как може да се оплаквате, като имате такива мощности. И какво стана с този Нефтохим? Същият Костов, дето сега говори страшни, люти неща срещу Русия, го продаде на руски олигарси, не на Руската държава, а на руски олигарси, руски еврейчета, които разкостиха пък Съветска Русия, православна Русия, и я превърнаха за известно време в абсолютен битак. Но взеха най-вкусните парчета – газ, петрол, алуминий, стратегически суровини, известно време бяха в ръцете на руски евреи-олигарси. И на един такъв Костов продаде Нефтохим за стотина милиона долара – 130 милиона долара. Представяте ли си какво са 130 милиона долара, това е оборотът сигурно за една седмица сега на този комбинат. Комбинат, който струва милиарди, не по-малко от 7-8 милиарда трябва да струва. Но колкото и да струва, не трябва да се продава, защото ти е стратегически, ти чрез него си енергийна, ти чрез него си водеща сила. Ти това да го продадеш за 130 милиона и да кажеш, че си демократ за силна България е такъв абсурд, че просто заслужаваш доживотен затвор без право на помилване.

БГА „Балкан” – държавната въздушна фирма, която имаше дестинации в над 100 държави, права за кацане, права за самолетите, имущества, сгради, персонал квалифициран, нещо, което на милиарди трябва да бъде оценено, ако решиш да го оценяваш, но също не трябва да се продава, защото това е съкровищницата на България, продадено за 150 000 долара. 150 хиляди, не милиона, за толкова една луксозна кола може да се купи или апартамент. Цялото БГА „Балкан” беше продадено за 150 000 долара от същите тези престъпници Костов и Божков, като Божков подписа договора. Лично той е прибрал в куфарче 5 милиона според слуховете тогава, как да ги провериш? Но винаги знаете, че някои слухове по тези проблеми излизат верни. И това беше продадено на една мошеническа израелска фирма „Гат Зееви”, която разглоби всичко, разпродаде каквото имаше и на всичкото отгоре осъди България в Париж в арбитражния съд за десетки милиони, защото била ощетена. Представяте ли си какво нахалство. И срещу това няма съпротива, срещу това няма прокуратура, срещу това няма съдебна система, срещу това няма правителство, което да каже – ей, я ела тук бе! Божков умря, ама ти, Костов, ела тук да отговаряш – как така разпродаде държавно имущество за милиарди и си окей, и си народен представител, продължаваш да дишаш свободно и да ходиш свободно по улицата.

Нямаше кой да го каже, защото след Костов властта я взе Симеон Сакскобургготски. Да си спомняте той да е казал – я да видим тук, да разгледаме кой какво краде? Не, той каза – който крал, крал, я да видя аз какво може да открадна. И започна далаверите. Кремиковци – за 1 долар, азотни заводи, ДЗО Стара Загора, производство на високи технологии, циментови заводи, „Соди-Девня”, МДК „Пирдоп” – златодобив и медодобив… Всичко това Костов го раздаде за без пари или за жълти стотинки. Още влизайки, чужди компании, които взеха тези предприятия, още с влизането си бяха на плюс, т.е. те завариха имущество, което струва повече, отколкото са платили – ей така, чисто, само като сграден фонд, какво остава за производството, какво остава за печалбата.

Някои от тези предприятия бяха ликвидирани, като например циментовите заводи. Защото испанската компания, която ги купи, всъщност им беше конкурент и прецени, че не й трябва такъв завод да й мъти водата, и го купи само за да го затвори. „Соди” – Девня, същото нещо, белгийската „Солвей” реши, че няма нужда него. Това беше най-големият комбинат в Източна Европа и, както преди малко ви казах от статистиката, продаваше сода дори в Щатите. Ликвидирано е производството сега, нещо там мъждука, колкото да не е без хич. Комбинатът в Пирдоп – купен от една белгийска мошеническа фирма, която след това се префасонира и препродаде, а за „Пирдоп” може да се говори с часове, защото там се добива мед, а в тази мед има злато. Челопеч – най-голямото престъпление на Божков и Костов (защото Божков отново там прави сделката) – концесия за 30 години с една уж холандска фирма (кой стои зад нея, иди разбери), която след това се преименува и сега се казва „Дънди Прешъс Металс” – 30 години концесия. Огромни печалби, които излизат навън и за България остава една кръгла нула.

Ето това е кратката, сбита равносметка на периода „Костов” – само 4 години, вижте какви поразии, само за 4 години. Какво ли щеше да стане, ако беше останал още един мандат, специално Костов.

Само че, ако си мислите, че Сакскобургготски когато дойде на власт, промени нещо и спря разграбването – не, ще бъдете наивници. Кобургготски продължи разграбването, действайки на принципа – всички да крадат, но моето да не се губи. И неговото не само не се губи, ами то се трупаше в английското сити. Там синът му е финансист и там влизаха комисионните от продължаващата разпродажба на България. По време на Сакскобургготски бяха дадени за жълти стотинки БТК и ЕРП-тата – две огромни престъпни сделки. БТК беше продадена за 220-230 милиона на една фирма „Вива Венчърс”, която беше създадена, един месец преди това, учредена специално за тази сделка, без никаква дейност, нула дейност, просто направена, за да купи БТК, което струваше (още тогава го оценяваха) между 2 и 3 милиарда. БТК – това са всичките комуникации на България. Никой не си продава комуникациите. Те са държавна, национална сигурност. Крадецът Симеон ги продаде и неговите юпита Миленчо Велчевци, Николайчо Василевци и Соломон Паси, и пр. сган, които доразпродадоха България. И сега вместо да бъдат изправени на съд и вкарани в затвора, те са бизнесмени и продължават да въртят сделки. Само Милен Велчев, само за сделката с външния дълг трябва да бъде осъден на доживотен затвор – Софийски централен затвор, там е неговото място. Той в момента е радващ се на просперитет бизнесмен с луксозен офис на бул. „Руски”. Никой не го закача, аз вкарах в главната прокуратура, още като влязох в парламента, искане да бъде разгледана сделката. Върнаха ми отговор – ами не намираме основание да заведем проверка и дело, няма такова. Всичко е чисто и прекрасно, как ще е чисто и прекрасно, като той ни набута в дълг със смяната на книжата и ни набута с още няколко милиарда, които ето сега ги плащаме. Януари месец т.г. платихме 2 милиарда лева по неговата сделка, които нямаше да ги плащаме, ако той не беше направил врътката с облигациите. Два милиарда – сега някой да е чул за това, някой да обсъжда по медиите това, сещате ли се, не. Аз го говоря, казах го и в парламента онзи ден, само че аз го говоря сам. Цели два милиарда лева бяха платени тия дни. Дянков нещо да е казал, Борисов нещо да е казал – няма ги, мълчат. В същото време няма пари за пенсионерите за коледни бонуси, някакви си 60-70 милиона бяха нужни за всички пенсионери да се зарадват – няма, няма, няма. За Милен Велчев два милиарда има – да платим неговото престъпление. Защото той направи престъпление, обогати себе си, Симеон и синовете на Симеон от тази сделка, а на всичкото отгоре сега плащаме 2 милиарда – пак към кого, към Ротшилдовци, те са едни и същи. Виждате ли омагьосания кръг, виждате ли за какво става дума, когато ви говоря за колониална схема, за икономическо робство, за това как ни ограбват – това е схемата. Разказвам ви я наистина като приказка, но тя е много, много тежка приказка, тя е по-скоро кошмар, но трябва да се знае, за да не си правим илюзиите, че – я пак ще гласувам за Костов. Ами ти трябва да си абсолютен мазохист, за да гласуваш пак за Костов, който ти продаде за 1 долар Кремиковци, който след това беше препродаден за 400 милиона. Какъв си ти, който гласуваш за Костов, излез, изправи се и кажи – какъв си? Кажи – аз съм ма-зо-хист, такъв дето обича да го бият – това си. Кой е този, дето ще гласува сега за Кунева? Ами тя продаде АЕЦ „Козлодуй”, тя го затвори, лъжейки, че го иска това Еврокомисията (ние установихме, че не го иска и специално дело се заведе, и се установи, че не го иска), излъга целия български народ. Хайде сега гласувайте за нея. Тя лиши България от десетки милиарди печалба от тока, затваряйки по-рано от 1 до 4 блок, можеха да работят още. Иди гласувай сега за Кунева, бъди мазохист, давай, отивай, пускай бюлетината! Ходи гласувай, ако искаш, за Борисов пак. А, не, забравих за Симеон. Ама моля ви се, той е жив и здрав, онзи ден го видях, мъдри се като куче в каруца, седнал в „Шератон”. И слуша миличкият лекцията на Франко Фратини – един изпечен демагог, който щял да оглавява НАТО. И той там със своя любимец Монката Паси, който също разпродаваше, правеше далавери и сделки под крилото на Симеон. Жив и здрав е Симеончо, защо не вземете да гласувате за него, да го върнете, че има още гори за ограбване, има още, освен Мусала, остава и Пирин, не забравяйте, има някои парцели, които не ги е взел още. Върнете го на власт, върнете го, заповядайте, хайде – да ви доограби.

И стигаме до върха, до сюблимния, до най-великия, до безалтернативния Бойко Борисов. Та кой друг да изберете, освен него? Защо да го изберете? Ами как защо, той се справи с Костов, той разкри неговите престъпления, той го вкара в съд и го осъди и неговите министри осъди и върна на България това, което беше ограбено. Сигурно за това – направи ли го Бойко Борисов? Не, Бойко Борисов се прегърна с Костов, драги българи, той се прегърна с Костов в момента и лозунга – „Гласуваш за Борисов – получаваш Костов” – сега стана пълна реалност, на четвъртата година обаче от управлението му. А може би Борисов потърси сметка от зловещата, лоша тройна коалиция, която той я споменава всеки ден, когато стане и седне – колко е лоша и какво лошо наследство е получил. Може би с нея се справи? Може би Борисов вкара в затвора министрите на ДПС, които вършеха далавера след далавера в земеделието, околната среда – най-сладките министерства, че там има най-много пари за крадене. Помните ги там – Шефкет, Дикме и пр., всички тия, които се завъртяха – мазни-мазни гаджали, които ограбваха страната, които правиха далавери и крадоха. Ей, как им се заканваше Бойко Борисов, какво стана с това бе? Дали успя да осъди той един такъв министър, да го видим така закопчан, изправен на съд за злоупотреби, за ограбване на България? Няма такова нещо – напротив, Борисов сега е прегърнат с ДПС, той прави общи декларации с ДПС, в които заклеймява т.нар. покушение срещу Доган и го нарича политическо покушение. Нито един депесар от тези, които ограбваха, не само миналия и по-миналия мандат, защото те управляваха и с НДСВ, не е наказан. Е, изберете го пак Бойко, изберете го, сложете го, защото той няма алтернатива, той просто е съвършен, изваян от мрамор. И няма друга алтернатива, как да не го изберете? Изберете го, той ще продължи да ви накисва в мизерията и ще продължи да ви обяснява, че няма откъде да се вземат пари за заплати, няма откъде да се направят минималните заплати 1000 лева и пенсиите 500 лв., както аз искам, няма откъде. Как, как – вдига той рамене театрално и гледа, без да му трепне оченцето. При положение, че съм му казал поне 10 пъти от парламентарната трибуна как и откъде, 10 пъти най-малко, ако ги преброим, ще излязат и повече. От 2009 г., не само сега, от 2009 г., аз му казвам в лицето – Бойко, внимавай какво правиш, ще свършиш като твоя покровител царя. Не прави неща, които са в ущърб на българския интерес и на народа, действай така, че да оправдаеш доверието, което ти дадохме. Все едно говорих на глух, глух да беше, щеше да ме разбере, по движението на устните щеше да разбере какво казвам. Борисов не щя, е не пощя да разбере. За негова сметка е, той ще си плати за това. Той ще плати, защото се смята за много хитър. Но хитростта на вождовете и на управниците винаги е била наказвана от мъдрия български народ. Той много пъти изчаква, натиска си парцалите, изглежда пасивен, но накрая наказва управниците, които са го излъгали.

А в случая Борисов е накрая на една верига управници, които не само лъжеха народа си, ами участваха и в грабежа му, в този грабеж, който аз ви го разказах от Освобождението до днес. Разбира се, на тях им се позволява да бъдат колониалните съучастници, да чопнат каквото могат, основният грабеж обаче се извършва от външните фактори. Кои са те – казах ви ясно, международният наднационален финансов елит, създаден от Ротшилдовия клан и днес владеещ финансите на света. Той постановява да има такова ограбване. Той е този, който създаде инструментите за ограбване, а те се наричат МВФ – Международен валутен фонд и Световна банка, както и Световна търговска организация. Кога е направено това – през далечната 1944 година. Войната още не е завършила, обаче юдейските банкери вече мислят как да грабят след нея, как да ограбват света. И сега ще ви покажа една снимка – това е един хотел в градчето Бретанууд в Щатите, където през 1944 г. се провежда една знаменателна среща… Бретанууд е известно като мястото, където се е родил Международният валутен фонд и Световната банка, а и Световната търговска организация, която тогава само е маркирана, всъщност започва да работи доста по-късно. Но МВФ и Световната банка са родени тук, в този хотел, под ръководството на Кейнс, Джон Мейнард Кейнс – английски икономист, който често е цитиран и сочен като създател на теорията за заетостта и лихвите. Така се казва – обща теория за заетостта и лихвите, която се нарича така като книгата му, основната му книга. В нея се описва как държавата трябва да регулира финансовите пазари. Т.е. той прави една обратна теза на Адам Смит за свободния пазар, неговата невидима ръка и дрън-дрън други глупости, което никога не е действало в света. Винаги е имало монопол и опит за монопол. Та Кейнс тогава, когато ръководи тази среща, има благородни намерения, само че от неговите намерения не излиза абсолютно нищо, той умира скоро след това. А днес Международният валутен фонд е инструментът за колонизиране на народите в света. Един цитат, който да потвърди моите думи, защото някой ще каже сега – Сидеров използва такава терминология, нарича колониализъм, използва термина от едно време и пр. Не, уважаеми българи, сега ще ви чета цитати от западните коментатори и икономисти. Нали те са най-великите на света, те са свръхестествени, те са извънземни, те не стъпват по земята, летят 15 см над нея, затова ви цитирам само западни авторитети. Ето например един такъв западен авторитет. Професор Джефри Сакс, професор в Харвард по икономика, познат е, обикалял е източните държави след промените, той казва следното: „МВФ е по-секретна институция от Политбюро на КПСС по времето на сталинизма” – Джефри Сакс. Един друг световноизвестен икономист, казва се Джоузеф Стиглиц, има негови книги, преведени на български – ето една такава, 2001 г. излезе – „Глобализацията и недоволните от нея”. Та в тази книга г-н Стиглиц казва, че „МВФ и Министерството на финансите на САЩ бяха най-непрозрачни от всички, с които съм се сблъсквал в своята обществена дейност”. А обществената дейност на г-н Стиглиц е много сериозна. Той е икономист, преподавател университетски, който 1997 г. се поблазнил от предложението да стане ръководител на Икономическия съвет за консултации към президента Клинтън – 1997 г. Скоро след това вече се издига още по-нависоко, става главен икономист и вицепрезидент, първи вицепрезидент на Световната банка и там е до 2000-2001 година. През 2000 г. получава Нобелова награда за икономика, значи, сериозен авторитет. След това напуска Световната банка и започва да пише книги като тази. Има и книга, посветена на кризата, казва се „Свободно падане”, можете да я намерите на българския книжен пазар, има я преведена, добре преведена, добре написана книга, в която се обяснява как точно тази система на Международния валутен фонд и на Световната банка колонизира държавите, довежда ги до разруха, довежда ги до криза, а не им помага. Това го казва главният икономист на Световната банка, аз на него ако не вярвам, на кого?

Тук сега си задайте въпроса – абе защо Симеон Дянков (нали и той беше работил в Световната банка), защо не стига до такива изводи? Какво не му достига? Не му достига съвест. Защото явно у Стиглиц съвестта е заговорила. Той отива начело на цялата тази институция, която е създадена 1944 г. – Световната банка, и установява със собствените си очи, че тя колонизира – цял том е написал, описал е личните си наблюдения: Как в резултат на намесата на МВФ и Световната банка държавите се разоряват и изпадат в криза. Защо? Защото МВФ и Световната банка изискват срещу заемите, които дават, пълно унищожаване на социалната система, либерализация, отваряне за наднационалните компании, които унищожават местната икономика и забиват държавата още повече в дългове.

И сега, да ви кажа как действа МВФ. Между другото още един-два цитата ще ви прочета. Наблюдателят на „Обзървър”, сериозен вестник, английски, Джон Бъргър се казва, той казва, че „където стъпят МВФ и Световната банка се отприщва безработицата, съсипва се селското стопанство, разширява се бездната между бедни и богати и се унищожава социалното осигуряване”. Има един коментатор на Би Би Си – Джеймс Морган, който казва, че „действията на фонда са неоколониализъм”, забележете, значи освен Сидеров, който може да го вините в каквото си искате, коментатор на Би Би Си казва, че фондът е неоколониален инструмент.

И сега ще ви посоча какво прави фондът с държави като България, как действа всъщност МВФ. Фондът събира членски внос от страните-членки. Когато през 1997 г. правителството на Софиянски подписа меморандум (то беше служебен кабинет, пропуснахме неговата снимчица, но вие го помните). Той по време на служебния си кабинет всъщност вкара България в МВФ, а какво означава това? Това означава, че България започва да плаща всяка година вноска от 620,2 милиона специални права на тираж. Това е една квазивалута, съчинена от същата финансова олигархия за нейни си цели. На практика това се равнява на 832 милиона долара. Значи ние плащаме 832 милиона долара членски внос. Тези пари се внасят от България, за да може да тегли траншове след това под форма на заеми. Само че, ако си мислите, че тези заеми влизат в България и започват да работят за индустрията, лъжете се много сериозно. Всъщност България няма право да си избира валутата, по която да получава заем. Каквото й каже МВФ, това получава, всъщност тя не получава нищо, защото тъй наречените отпуснати заеми, които винаги са по-малко от вноските, внесени в МВФ, си стоят направо в отделни банки, чужди банки. България гарантира с левова наличност, срещу което се задължава да си ореже социалните разходи, за да закрива болници, училища, да не развива собствена индустрия, да увеличава лихвите и да отвори всичко за чуждия капитал и за чуждите транснационални компании. С две думи, България се задължава да си сложи въжето на шията и да ритне столчето – срещу членството си в МВФ. Това е казано образно, но много точно. И след 1990 година, особено след 1997 година всъщност България по този начин загубва вложения на граждани за повече от 13 милиарда долара, само стопени от тези игри с валутите, монетарната политика, която МВФ налага. Ако някой беше казал на митингите през 1990 г. – вие сега ще загубите 13 милиарда, ще ви бъдат унищожени всички предприятия, в които работите, ще ви бъде сложен хомот на шията и ще работите в чужбина като роби, берейки портокали следващите десетилетия, дали щеше някой в България да иска промяна, се питам днес. И оставям отговора на вас, сами да стигнете до изводите.

Това е, което ви обяснявам, какво представляват Международният валутен фонд и Световната банка, в чиито капан сме до ден-днешен. Не забравяйте, че ние сме във валутен борд, наложен 1997 година. Сега сме членове на Евросъюза, говорим за еврозона, за не знам си какво, но продължаваме да сме във валутен борд. Какво значи валутен борд? Означава, че нямаш централна банка, означава, че нямаш право да си печаташ парите, т.е. нямаш суверенитет, ти си колония територия, а не суверенна държава. Между другото, до края на 1996 г. сините, костовците бяха срещу валутния борд. Отидоха във Вашингтон, върнаха се и казаха – ура, да живее валутният борд! Всъщност валутният борд, който го представят като някакъв начин на стабилност, ти връзва ръцете и ти не можеш да развиваш собствена икономика, което е целта на световната юдейска банкерска върхушка. Държави като България не трябва да имат своя индустрия. Те трябва само да плащат дългове, да стягат колана, да им се дерат по три ризи от гърба, но да нямат индустрия, да нямат ядрена енергетика, да нямат военна промишленост, да нямат енергетика и друга промишленост, да нямат златодобив, защото тогава биха се чувствали независими. А този, който е независим, той не слуша МВФ и Световната банка. Може да им каже – майната ви, аз ще се оправям, нямам нужда от вашите заеми, които след това да връщам с лихвите, и които всъщност са толкова, колкото е вноската, която плащам за вас. Това е играта на МВФ, само че кой ви я е обяснил досега така? Чули ли сте някой икономист от Отворено общество, затворено общество, от всички тези папагалски, платени отвън, от Сорос, институции да направи такъв анализ? Няма да го чуете, защото те са създадени за промивка на мозъка, те са създадени да плямпат една и съща песен да пеят – повече реформи, още повече реформи, стягайте коланите, никакво увеличение на заплатите – не, не се полага.

И виждаме как днешният министър-председател повтаря тази песен и казва – няма как, няма откъде. Няма откъде ли, г-н Борисов? Е, колко пъти ти казах, че има откъде, колко пъти трябва да ти навра в очите, че България има злато за стотици милиарди, колко пъти това трябва да те удари в очите. Или може би трябва да те удари по челото с нещо по-тежко, за да разбереш, че има откъде, но не искаш да го направиш. Ето, сега ще ви покажа една таблица, в която златото на България ще бъде показано като цифри, като данни. Челопеч, знаете какво е Челопеч, това е най-голямото златно находище в Европа, не у нас, в Европа. Там въпреки експлоатацията и кражбата досега на „Дънди Прешъс металс” има все още 160 тона злато. И аз седнах на калкулатора и ги изчислих. По днешната цена на златото – начало 1 февруари 2013 г., една тройунция или 31 грама злато струва 2382 лв., т.е. 1 грам струва 77 лева. Съответно 1 килограм – 77 000 лева, а 1 тон злато – 77 милиона лева – проста сметка, много лесно може да я направи всеки от вас. И сега да сметнем – колко милиарда лева имаме закопани като златно находище в един разработен вече рудник, който може да работи прекрасно? Колко милиарда лева лежат в земята на България и никой не иска да ги извади от там и да подобри състоянието и стандарта на българите. Ами аз ги сметнах – 160 тона злато имаме, все още се намират в Челопеченското находище. Умножени по цената днес на златото, която може утре да се вдигне, но днес те струват 12 милиарда 320 милиона лева. 12 милиарда 320 милиона лева стоят погребани и се експлоатират от чужда фирма. Ако я оставим да работи, както е сключена концесията за 30 години, някъде около десетина-дванайсет или тринайсет години вече са минали, значи още 20 години тази същата фирма ще си изпомпи това злато и ще изнесе 12 милиарда и 320 милиона от България. Ние ще пием студена вода през това време. Ако сме глупаци, ако сме мазохисти, ако искаме пак да управлява Борисов, който не смее да прекрати този договор, ако искаме да върнем Симеон, той пък ще го продължи за още 20 години, ако върнем Костов на власт, виж и това е възможност, той ще го удължи с още 30 години… Ако Волен Сидеров е на власт обаче, ви гарантира – честен кръст, че на следващия ден в който поеме министър-председателското място, ще прекрати договора с „Дънди Прешъс металс” и ще вкара в хазната в следващите години 12 милиарда и 320 милиона, които стоят само в Челопеч. Тук не слагам другите златни находища в други места на България, които много пъти сме ви показвали в нашите предавания с карти, с точни очертания на златните находища и с авторитетните доказателства на висококвалифицирани учени – геолози от БАН. Те твърдят и доказват – 700 милиарда долара. Нека да говорим за половината от тях – 350-400 милиарда, ами България става Кувейт, България става държавата, която автоматично ще може да каже – всеки български гражданин, роден тук, може да получава, дето се казва, пожизнена рента. Тогава моите призиви за 500 лв. минимална пенсия и 1000 лв. минимална заплата просто ще изглеждат не само ясни, реализуеми и реални, те ще изглеждат ниски. Защото тогава ще трябва да говорим вече за истински европейски доходи, и ще можем да го постигнем.

Ето откъде, г-н Борисов, ето как, ето как. Я, за г-н Борисов специално, още веднъж таблицата, много ви моля – със 160 тона Челопеч. Дайте я в едър план, на целия ръст, специално посвещавам този кадър на министър-председателя на България Бойко Борисов, който пита преди три дни на форума на Американската търговска камара – някои искат да стане 500 лв. пенсията, 1000 лв. минималната заплата – откъде? Ето откъде, специално кадър за Бойко Борисов, ще го посветя на Бойко Боисов, ще го разпечатам и ще му го изпратя с препоръчано писмо в Министерски съвет, „Дондуков” 1 – София, за да види откъде, понеже се прави на разсеян, понеже се прави на мотика, както казва народа. Има откъде, има как, само че трябва да управлява мъжки характер, а не човек от пластелин, не такъв, дето днеска казва така, утре така, не такъв, дето не смее да върне ресурсите на България в български ръце, защото ще му се скара чичко посланик. Ами ако те е страх от чичко посланик, ходи си там, откъдето си, играй си табла в Банкя, бъди домоуправител, бъди отговорник на игрище за тенис, ако щеш, дори и охранителна фирма развий, макар, че аз не бих я наел такава фирма. Но не ставай министър-председател, ако те е страх от чичко посланик, ако те е страх от чичко Торбалан. Това значи, че ти не си станал мъж, ти си още с детско плашливо съзнание и можеш да се уплашиш от сянката на турския, американския, френския, който си искаш посланик и не можеш да прекратиш и най-грабителския договор за България. Нямаш право да си министър-председател.

А вие, уважаеми българи – и тези, които ме гледате, и тези, които не ме гледат, и тези, които сега не знаят за кого да гласуват, ами изберете си пак такива, които ще ви продължат ограбването. И пак ще питате – защо няма пари, как се живее с 200 лева, г-н Сидеров? Ами не се живее, вие вегетирате, не живеете, но за това има конкретни виновници. Напляскайте ги тях, по израза на великия Брат Пит с очила – Дянков, напляскайте виновниците и ще видите, че тогава в България може да се живее с 2-3 хиляди лева средна заплата и с пенсии, които да започват от 500 лв. нагоре, нагоре, не надолу. Може да се живее, но първо трябва да изхвърлите от управлението тези, които ви държат с въженцето на врата. Помагачите на световните грабители, които досега ви описах в тази лекция на неделното училище, наречено „Студио АТАКА”. И сега можем да включим телефоните, за да чуем за коментари и въпроси, с които да продължим темата „Планът Сидеров срещу плана „Ран-Ът”, ограбването на България и как да прекратим това ограбване. Някой, ако нещо не е разбрал, да звънне да пита, някой ако има да каже нещо, което е допълнение към моята лекция, също така да заповяда.

 

Добави коментар